Уважаеми господин Втори Секретар на посолството на Израел,
Уважаеми официални гости,
Уважаеми дами и господа,
братя и сестри,
Не можем да говорим за Холокоста, без да говорим за антисемитизма. Думата “антисемитизъм” означава омраза към евреите или предразсъдъци към евреите. Антисемитизмът е най-старата омраза в историята на човечеството. В Псалм 83 враговете на евреите се насъскват един другиго с думите „Елате да ги изтребим, за да не бъдат вече народ. Елате да ги избием, за да не се споменава вече името Израел”. Това е само едно от многото писмени доказателства, свидетелстващи за тази най-древна и продължила с хилядолетия омраза срещу народа на Израел.
Историците смятат, че омразата срещу евреите води началото си от времето на Древен Египет, от изхода на евреите от робството в Египетската империя, но всъщност тя е дори от преди това. Във всяко поколение от формирането на еврейския народ до днес в света винаги е имало сили, които са искали да навредят на евреите. И макар цветът на униформите, видът на оръжията, географските ширини, езиците, идеологиите и мотивите да са били различни, врагът винаги е бил един и същ – духът на омраза, преследване и унищожаване на евреите.
Антисемитизмът е явление, което не е пощадило нито една епоха или култура. Антисемитска пропаганда можете да откриете още в трудовете на римските философи, като например Цицерон и Хораций. Постоянството и дълбочината на омразата срещу евреите са феноменални. Древните египтяни, гърци и римляни са мразели евреите, така както са го правили след това средновековните християни, национал-социалистите, комунистите и мюсюлманите днес.
Всички опити на хората да прекратят или избегнат появата на антисемитизъм, да променят цикличността на това явление, са завършвали с неуспех. Евреите са били подлагани на изтребление толкова много пъти в историята на света!
През 66г. в Римската империя започва репресиране на евреите. В Александрия са избити 53 000 евреи. Римският летописец Йосиф Флавий съобщава, че при потушаването на въстанието в Ерусалим са избити един милион и сто деветдесет и седем хиляди жители на Юдея, това е една трета от местното население. Други 97 000 са пленени и откарани като роби в Рим.
През 130г. в Юдея избухва Втората еврейска война и след четири години обсада, през 134г. Ерусалим пада. Гръцкият историк Дион Касий, роден тридесет години след събитията, съобщава, че в тази война загиват 580 000 евреи. В Палестина остават да живеят едва няколко стотин хиляди евреи. Като цяло за един век еврейският народ намалява с една трета.
По-късно само през 1298г. в няколко града в Бавария са избити близо 100 000 евреи. Когато през 1346г. в Европа избухва чумната епидемия, за нея са обвинени евреите. Последиците: за кой ли път са избити десетки хиляди евреи.
Но нищо в историята на човечеството не може да се срявни с това, което се случва по времето на Втората световна война. През 1933г. в Европа живеят девет милиона евреи. В края на войната две трети от тях са унищожени.
В една поема на еврейския поет Йехуда Амихай се казва:
Ако родителите ми и родителите ти през 1936-та не бяха се преместили в Ерец Израел, ние с теб пак щяхме да се срещнем през 1944-та на платформата в Аушвиц. Аз на двадесет, а ти на пет. Къде е Мамелех? Къде е Тателех? Как се казваш? Ханалех.
Дами и господа, аз разбирам ужаса на хипотетичното. Ужасът на това, което е щяло да се случи с моя дядо и с баща ми, ако българският народ не беше спрял депортирането на своите евреи. 49 000 спасени човешки живота! Какво чудо! От другата страна е кръвта на шест милиона невинни хора. Шест милиона души твърде наивни, за да си представят, че нещо толкова ужасно може да се случи. Твърде спокойни за да осъзнаят, че трябва бягат. Твърде лоялни спрямо държавите, в които живеят, за да ги напуснат. Твърде доверчиви спрямо властите, които ги управляват, за да допуснат, че те ще ги предадат. Твърде бедни, за да дадат подкуп. Твърде несъобразителни, за да осъзнаят, че този път подкупът няма да помогне. Твърде вярващи в доброто, за да могат да повярват, че човекът не е добър. Твърде хуманистични, за да си представят, че човекът е способен на най-нечовешко поведение към себеподобните.
Това е твърде висока цена, за да продължаваме и днес да бъдем наивни! Днес ние говорим за лагерите на смъртта – мястото, където две трети от всички евреи в Европа се срещнаха. Млади и стари, богати и бедни, смирени и революционни, набожни и светски, всички те събрани от различни страни, поругани, отново без да имат защита, изплашени, объркани, за кой ли път изоставени от целия свят. Те слизат от вагоните на платформите пред лагерите, белязани за смърт.
Моята тема днес е “Да се поучим от историята”. Мислейки върху тази тема през последните седмици, аз се озовах пред един много труден казус: Ами какво да правим, ако хората не желаят да се поучат от историята? Аз вярвам, че знанието е важно, аз вярвам, че образованието е нужно. Хората трябва да знаят и да бъдат информирани, но какво може да се направи, когато хората чуват и пак не искат да знаят?
Ели Визел беше казал: “Ако ужасите на Аушвиц не могат да изцерят човечеството от антисемитизма, то нима има нещо друго, което би могло да го стори?” С други думи, ако светът не е в състояние да се поучи от кошмарите на Аушвиц, той поучаем ли е изобщо?
Днес навсякъде по света антисемитизмът се увеличава, особено в Европа. Хората в Европа се оправдават с думите, че това не е антисемитизъм, а антиционизъм. “Ние не сме против евреите”, казват те, “ние сме против това, което прави държавата Израел”. Обаче те са толкова емоционално въвлечени в своя антиционизъм, че минават границата и това, което изпитват, е все същия стар антисемитизъм.
И за съжаление ние с вас не можем да бъдем оптимисти, защото, според статистиките, от 30-те години на миналия век нивото на антисемитизъм в Европа никога не е било толкова високо. Но това, което става днес, не е феномен: то е поредното повторение на един много древен проблем. Тези, които са вярвали, че победата над нацизма е равна на победа над антисемитизма, са вече разочаровани.
Когато човек изучава историята на човечеството, той скоро си дава сметка, че ние хората не се учим от нашето минало. Сякаш нарочно пренебрегваме уроците на историята. Въпреки ужасите на Холокоста, ние продължаваме да сме свидетели на геноцид, на расова омраза, на антисемитизъм и на огромна несправедливост и страдание между хората. Всичко това ни кара да си зададем въпроса: “Дали всъщност основната теза не е погрешна – тезата за добротата на човека?”.
Преди време чух един от оцелелите от лагера Аушвиц да казва следните думи: “Ако през 1945г. ми бяха казали, че ще дойде ден, в който отново ще трябва да се води битка за това да се знае какво се е случило в концентрационните лагери, никога нямаше да му повярвам. Някога ние толкова наивно повярвахме, че в историята на човечеството се е случило нещо, което ще промени завинаги хората. Че след Аушвиц ще има определени неща, които никога вече няма да бъде възможно да се повторят. Но това не се случи. Днес един след друг оцелелите от Аушвиц умираме, а хората, които мразят, продължават да бъдат тук. Те, разбира се, не са същите хора, те са нови хора, но те имат същите идеи и същите разбирания”.
Думи като тези ни карат да се запитаме: “Какво е това, с което ние хората се занимаваме на тази планета?” Ние се опитваме да предадем на хората от следващите поколения едно много важно послание за ужасяващи събития, които са се били случили преди 66 години, но изглежда като че ли това няма нужния ефект.
Хората, които вярват в еволюцията и в хуманизма твърдят, че това, което се е случило в Аушвиц, е било проявление на примитивните човешки инстинкти и емоции, които били надделели над цивилизоваността; че въпреки Аушвиц ние хората продължаваме да еволюираме, да помъдряваме и да ставаме по-добри. Уви! Човечеството само свидетелства срещу себе си като отново и отново показва алогично и безумно поведение.
От гледна точка на философията това, което хората продължаваме да правим един с друг, е лишено от всякакъв смисъл. С други думи, човешката доброта е твърде тънък лед, на който да можем да стъпим, а под леда бушува една несравнимо по-силна примитивна и зла същност. И може би ние хората не се раждаме добри, ние не наследяваме генетично мъдростта и доброто, което предишните поколения са успели да натрупат. Ние се раждаме с едно зло наследство. Затова, след като се родим, всеки от нас тепърва трябва да се учи да казва “благодаря” и “моля”, “извинявай” или “прости ми”. И понякога е толкова трудно да накараш малкото дете да признае грешката си и да каже “извинявай” на другарчето си, което то умишлено е било наранило.
Ние не се раждаме научени да уважаваме, нито научени да обичаме. Ние не се раждаме пълни с любов и благодарност. Точно обратното, неблагодарността е свойствена за всички нас. Все още не съм срещал човек, който, пораствайки, на 4-5 години, осъзнавайки се като самостоятелна личност, да е изпитал сам дълбоко чувство на благодарност и признателност към своите родители за това, че са го били създали. Уви, още от раждането си ние смятаме, че другите са ни длъжни и че не са били направили достатъчно за нас.
Когато започваме живота си, ние нямаме нито мъдрост, нито сила, нито знания. Животът на човека е твърде кратък и в повечето случаи той дори няма време да придобие нужната мъдрост. Ние не разполагаме с няколкостотин години земен живот, за да можем да се учим, базирайки се на принципа на „опита и грешката”. Докато помъдреем, вече трябва да си тръгваме от този свят. Защото, както вече казах, никой от нас не се ражда мъдър и опитен – ние се раждаме без нищо, с нула мъдрост и с нула опит, без знания, без умения. Ние се раждаме голи, незнаещи, не можещи, безпомощни и зависими от другите хора. Ние всички започваме от нулата. Затова и най-важното заключение в живота е, че никой не може да придобие мъдростта, от която се нуждае, само чрез личен опит. Ние трябва да придобием липсващата ни мъдрост и разбиране от опита на другите хора, живели преди нас. Така ние можем да получим мъдрост, която не трябва да преживяваме и изстрадваме на наш гръб.
И тук идва ролята на историята и на ползата, която ние всички можем да имаме от нея. Опитът, който човечеството е натрупало през вековете, може да спести години на разочарования, на болка, на огорчение и на трудности. Това първоначално е била целта на историята – да запази паметта от миналото, да я предаде на тези, които ще се родят по-късно, да научи и да предпазва. Миналото е важно и без способността ни да се поучим и вдъхновим от историята, ние няма да можем да създадем бъдещето, което сме били призовани да създадем.
Друг важен урок от историята гласи, че тези, които могат да манипулират и преиначават историята, ще могат да контролират за известно време бъдещето на хората. И затова да съхраним фактите такива, каквито са, и да предадем паметта и мъдростта от предишните поколения на следващите поколения, трябва да бъде основен приоритет за всяко едно поколение.
Хората се раждаме без памет. В паметта ни не са съхранени позитивното и доброто, до което са били стигнали родителите ни и предишните поколения, а всяко едно поколение като че ли започва от нулата. И затова опасността от това всяко следващо поколение да повтори грешките на предишното ще продължава да бъде винаги между нас. Затова ние хората търсим да намерим някаква гаранция, някаква броня, която да можем да наденем върху нас, за да бъдем защитени от това ужасите от миналото да не се повторят отново.
Едно от шокиращите открития, направени след Втората световна война от историците, изследващи национал-социализма, е свързано с хората от наказателните отряди, хората, които са извършвали убийствата, тези, които са се движели след немската армия и са се занимавали с това да разстрелват евреи, партизани и други хора. Много от хората в наказателните отряди са били образовани хора, хора, завършили висше образование в някои от най-престижните немски университети. Те са имали дипломи по история, по литература, по медицина, дори по теология, някои от тях са имали докторски титли и научни звания. И въпреки това днес много хора продължават да вярват, че образованието и високата култура са гаранция човек да не стане престъпник: един образован човек не би могъл да извърши определени неща против другите хора, защото е образован. Но тези хора са били образовани хора, и това не им е попречило да убиват малки деца и невинни хора ден, след ден, след ден.
Дами и господа, Аушвиц постави човечеството на колене. Аушвиц разклати всички самоуверени, хуманистични разбирания за добротата на хората. Аушвиц срина сигурността, която светът имаше, и показа, че неща, които хората бяха считали за сигурни, изобщо не са толкова сигурни. Може би когато става дума за наука, там има някои неща, които са сигурни. Но, когато става дума за човешкото поведение, нищо не може да бъде сигурно, защото човекът притежава свободна воля. Битката за това човеците да не нараняват себеподобните ще бъде винаги тук и ще се води за всяко едно поколение и във всяко едно поколение. Защото човешките същества са способни да извършат възможно най-ужасните нечовешки неща и дори да бъдат убедени, че това, което вършат е правилно.
Светът е видял твърде много тоталитарни системи, идеологии и зли религии, които са били убедени, че това да бъдат премахвани хора за постигането на определени цели е нещо правилно и редно. Максимата “Целта оправдава средствата” е била прилагана винаги от човеците и във всяко едно поколение ще има хора, които няма да се поколебаят да я приложат пак.
Дами и господа, много би ми се искало да можех да ви кажа, че това сражение може да бъде доведено до окончателно решение в рамките на едно поколение, но това няма да бъде вярно.Това ще бъде една вечна битка, битка, която ще се води за душите на всяко едно поколение. Говоря за битката да се учим от историята. Именно заради това дори и днешното събитие е от огромно значение: познаването на историята, образоването на поколенията, е част от спечелването на тази война.
Миналото, историята и спомените са тези, което ни формират и опитът е това, което ни учи. Едно от уникалните неща при Холокоста, което ние трябва да разбираме, е мястото, където всичко това се случва: в сърцето на Европа. В Германия, една от най-уважаваните държави в света, страната на Бах и на Мартин Лутер. Страна, известна със своите способни учени, физици, инженери и теолози, една от най-развитите и цивилизовани страни в света. Една млада демокрация, но все пак демокрация. И въпреки всичкото добро наследство, този народ изпада в социална и идеологическа лудост, повдига унищожителна война, довела до смъртта на повече от 60 милиона души и се превръща в хладнокръвен убиец, опитал се да унищожи цял един народ.
Разбира се, в избиването на еврейския народ участват много хора от различни народи, които подкрепят това по най-различни начини. От една страна са тези, които изпълняват заповеди, без дори да мислят какв оправят, а от друга са тези, които просто стоят от страни и гледат. В много случаи са просто обикновени мъже и жени, които се поддават на общата психоза и започват да насилват нарочения, просто защото е уязвим.
Хората като цяло са слаби. Те лесно се поддават на пресата на мнозинството. По-лесно е да си конформист, по-лесно е да се пуснеш по течението, отколкото да плуваш срещу него. Но ние трябва да учим себе си и децата си, че да не направиш нищо, когато се случва нещо ужасно, е акт на съучастие. Холокостът е нямало никога да се случи без милионите пасивни свидетели на това, което се случва с техните съседи, колеги, съученици. Ние трябва да изучаваме историята на Холокоста, защото от нея ние разбираме на какво са способни човешките същества.
Днес продължаваме да чуваме хора да повтарят, че не могат да повярват как изобщо е било възможно да се случи такова нещо в сърцето на Европа. Обаче тази най-голямата и най-зловещата трагедия, на която историята на света някога е ставал свидетел, е можело да бъде избегната. Защо не е била предотвратена? Битката за поколенията, за която говорим днес, не е била спечелена в онова поколение. Хитлер е можело да бъде спрян, а и дори Хитлер да не е можело да бъде спрян, много от евреите е можело да бъдат спасени.
Виждате ли, идеята, че всички евреи трябва да бъдат унищожени, не е това, което Хитлер е мислел в началото. В началото той е искал евреите да напуснат Германия. Той е искал една Германия без евреи. Той не е искал обезателно да ги избива, тази идея за окончателното решение на еврейския въпрос се формира за период от няколко години. И ако Америка, Канада, бяха приели евреите да могат да дойдат в техните страни, ако Великобритания беше приела евреите да отидат в Палестина, ако останалите народи бяха приели евреите, историята на Холокоста най-вероятно нямаше да се развие така. Така че, всъщност, тази трагедия е било възможно да бъде избегната по много различни начини. Вината не е само на Германия, но целия тогавашен цивилизован свят има вина, защото през 1938г. отказва да се застъпи и да се притече на помощ на евреите.
Това ни довежда до другия въпрос: Защо, след като съюзниците разбират за съществуването на концентрационните лагери, те не ги бомбардират? Или защо не бомбардират железопътните линии? Дори и да е само символично, защото за няколко седмици немците са щели да поправят железопътните линии, но светът днес щеше да знае, че някой го е било грижа за тези беззащитни хора, които са пътували към газовите камери. Само от месец май до месец юни 1944г. от 700 000 унгарски евреи 430 000 са били депортирани до Аушвиц. Всяка нощ между десет и дванадесет хиляди унгарски евреи са пристигали натоварени на влаковете в Аушвиц. Общо 500 000 унгарски евреи са избити в Аушвиц, крематориумите не могат да смогнат, затова телата им са били изгаряни в отворени ями. Това е краят на войната, немците вече са изгубили войната. Защо никой от съюзниците не бомбардира железопътните линии, които водят към Аушвиц?
И, виждате ли, и до днес никой не може да ви даде разумен отговор на този въпрос. Не е защото не са можели. Не е защото това е щяло да отклони големи войскови сили и би им попречило да водят войната срещу Германия успешно. Става дума за няколкостотин бомби, което е нищо на фона на милионите бомби, хвърлени във войната, някои от тях където изобщо не е трябвало да бъдат хвърляни. Затворниците от Аушвиц разказват, че не веднъж се е случвало самолетите на съюзниците да прелетят над Аушвиц и те са се надявали, те са се молели, те да бомбардират Аушвиц и са били готови да умрат заедно с лагера, но да се сложи край на изтреблението на народа им.
Единственият отговор на въпроса защо тези, които вече са знаели за лагерите, не са ги унищожили, е: “Защото тези нации не са считали, че спасяването на евреите е толкова важно”. Единственото грозно, но логично обяснение, е, че това не е било приоритет за тях.
Никога в армията на съюзниците не е била получавана заповед, че трябва да има прегрупиране на войските, че е важно да се настъпи в тази посока, за да бъдат освободени и спасени хората, които са затворени в този или в онзи лагер. Войските, които освобождават концлагерите, ги освобождават, защото просто попадат на тях. Лагерите се оказват на пътя им и те се натъкват на тях. И, разбира се, това, което виждат там, им изправя косите.
Това важи и за руските войски, тези които освобождават Аушвиц на 27 януари 1945г. Те също не са знаели какво точно освобождават. Само в Аушвиц освободителите откриват повече от един милион дрехи и над седем тона човешка коса, които немците още не са успели да изпратят в Германия. И това бездействие на народите е било неправилно, това е било грях, защото е могло да бъдат спасени толкова много хора.
Затова си мисля, че би било редно да помолим нациите, които днес така яростно се нахвърлят върху държавата Израел, внимателно да размислят над теди факти, преди да го правят. Може би евреите имат някои основания да се защитават сами, без да чакат да видят дали другите народи ще се застъпят за тях. Дами и господа, говорим за шест милиона невинни хора, избити като животни пред очите на целия свят във фабриките на смъртта. Еврейският народ има моралното право да се защитава и да отстоява правото си на свободно небе, където да може да води нормален живот и да отгледа в безопасност децата си.
Евреите съставляват едва 0,2% от населението на земята. При толкова малко количество хора е нормално по-голямата част от света никога да не е чувала за тях. Но, всъщност, е точно обратното: всички останали народи са чували за тях. Уникално е как може народ, който съставлява 0,2% от населението на земята да е дал 27% от всичките Нобелови лауреати. Има толкова много народи, несравнимо по-многочислени, които нямат и един Нобелов лауреат.
В официалната статистика на Организацията на обединените нации евреите са записани като най-интелигентния народ на планетата. Над 52 % от всички Нобелови лауреати в областта на медицината са евреи. На фона на тази статистика светът никога няма да узнае колко от тези шест милиона евреи, от които милион и половина деца, също са щели да станат нобелови лауреати, защото биха открили ваксина срещу рак, ваксина срещу спин или някоя друга нелечима болест.
36% от носителите на Нобелова награда в областта на физиката са евреи. 40 % от нобеловите лауреати в областта на икономиката са евреи. Дами и господа, ние с вас не можем да си представим каква част от научното и интелектуално бъдеще на човечеството е била унищожена със смъртта на тези 6 милиона евреи. Колко ли бъдещи носители на Нобелова награда са били убити в газовите камери, когато са били на една, на две или на пет? Колко бъдещи велики учени, лекари, писатели и музиканти са станали на дим? Ние днес само можем да предполагаме. И въпреки това, евреите и държавата Израел продължават да снабдяват света с открития и технологии във всяка област на живота: медицина, наука, комуникации и много други, за ползата на всички хора..
Силата на еврейския народ е способността му да намира решения, където няма решения. Дори да вземем напрегната ситуация в Близкия изток, където евреите могат да променят стандарта и качеството на живот на всички останали народи, например, с технологията, разработена от Израел, за добиване на питейна вода от моретата и океаните. Технология, която позволява на Израел да снабдява с питейна вода целия регион на Близкия изток. Крачка, която би могла да промени живота на народите от региона.
Днес сме се събрали, за да почетем паметта на толкова много изгубени живота и да отдадем признателност на тези, които помогнаха и спасиха част от тях. Ние сме тук, за да напомним на хората за съществуването на тъмнина, която не си е тръгнала, но се спотайва, дебне и чака, ако й се отдаде възможност, пак да се появи. Ние си спомняме милионите жертви и малцината праведни между народите, които защитиха тези, които не можеха сами да защитят себе си.
Гледайки назад в ден като днешния, ние можем да осъзнаем колко огромно е било страданието на тези хора и колко е важно да бъде сложен край на подобен вид страдание днес. Гледайки назад, ние събуждаме нашата съвест и си напомняме, че това е дълг на всеки човек – да защитава тези, които са беззащитни и не могат да се защитят сами. И ние гледаме назад, за да бъдем в състояние, ако, не дай си Боже, днес започне да се случва нещо подобно, да не бъдем от хората, които гледат и мълчат, ставайки съучастници със своето бездействие.
Това превръща отбелязването на Деня в памет на жертвите от Холокоста в морално предизвикателство за всеки от нас. Единственият начин да почетем достойно хората, които страдаха и загинаха по времето на Холокоста, е да свържем миналото с днешния ден като кажем, че това, което се е било случило тогава, е било нередно, било е грях. Но най-важното от всичко е да не станем безразлични към другите и да не си кажем, че от нас нищо не зависи, защото истината е, че това, което всеки от нас прави, има значение. Дори и един човек може да направи разлика.
В ден като този е лесно да прокълнем миналото като нещо тъмно, но нашата задача е днешният ден да стане по-добър. Денят в памет на жертвите и оцелелите от Холокоста не може да бъде церемония, в която само гледаме към миналото, но е извличане на уроци от историята, за да ги приложим в днешния ден.
Антисемитизмът е във възход навсякъде и почти никой не го е грижа за това. През последните седмици сме свидетели как в арабския свят настъпва глобална дестабилизация. Президентът на Иран обещава да използва ядрено оръжие, за да изличи от картата на света държавата Израел. Ние няма да повторим грешката от миналото като кажем, че подобни заплахи са нещо невъзможно. Уви! Възможно е и ние няма да бъдем наивни! Затова днес, когато еврейският народ отново получава заплахи за изтребление и евреите с разочарование наблюдават колко малко са хората, които се опитват да спрат възраждането на тази най-древна омраза, ние като християни бихме искали отново да уверим еврейския народ, че той не е сам и той няма да бъде сам в тази битка. С всяка изминала година броят на християните в Европа, заемащи про-еврейска позиция, става все по-голям и по-голям. И когато антисемитизмът се надига, ние, християните, няма да мълчим, ние ще бъдем до народа на Израел, като част от един голям фронт срещу всяка омраза срещу хората на Книгата. Така че на този ден ние се обръщаме към всички тези хора, които мразят евреите и ние им казваме: “Не! Вие няма да можете да сторите отново това, защото ние помним. И няма да го позволим!”.
Бог да ви благослови!
