Скъпи приятели,
Това, което виждам – тази пълна зала, този прекрасен хор, активната и съдържателна работа на пастор Андрей Аврамов, ме изпълва с някакво мислене, че този свят наистина ще просъществува. Много благодаря в лицето на пастор Аврамов за това, което правите, за това, че сте наш истински партньор и съратник в борбата за толерантност, срещу антисемитизъм, ксенофобия! Чудесни хора сте! Благодаря Ви на всички Вас!
Това не е моя лична благодарност, а благодарност от Организация на евреите в България “Шалом”, която счита, че в лицето на Християнски център “Победа” има един верен и ясен партньор и смятам, че и за в бъдеще това ще бъде полезно за нашето сътрудничество.
Историята на човечеството е изпълнена с примери за безсмислени войни, съпроводени с безсмислени милиони жертви, но никога до Втората световна война не е бивало провеждането на такова целенасочено унищожение на цял един народ, народ, дал много за развитието на света, само заради неговата религия, раса и традиция. Този акт на унищожение на шест милиона човешки жертви не в битки, бомбардировки или военни стълкновения има много наименования – геноцид, Шоа, Холокост на различни езици. Между другото, вие знаете Холокост какво означава – това е пълното унищожение на животно чрез изгаряне, гръцка дума. Това е причината да отбелязваме Деня на Холокоста, 27 януари, деня, в който войските на Съветската армия освобождават концентрационния лагер Аушвиц, разкривайки на света зловещата картина на унищожението на над един милион човешки същества, избити делово и методично, по най-жесток начин, следвайки човеконенавистната нацистка доктрина. През Аушвиц, навярно знаете, са преминали 1.3 милиона концлагеристи, от тях 1.1 милиона са унищожени, от тези 1.1 милиона около един милион са евреи. Останалите са политзатворници, цигани, хомосексуалисти и тн.
Затова ние всички на този ден, както и пастор Аврамов вече обяви, казваме никога да не забравим “Никога повече!”.
За еврейската общност в България 2018 година е наситена със събития. През тази година предстои да отбележим 73-годишнината от края на Втората световна война, 70-тата годишнина от създаването на Държавата Израел и 75-годишнината от спасяването на българските евреи от Стара България. Тези събития са неразривно свързани с това и това е факт, който не може да бъде оспорван, нито игнориран. Трудно ми е да си представя каква би била съдбата на хората от Европа и в частност евреите, и по-точно българските евреи, ако военните действия се бяха развили по друг начин. Казвам тези думи, тъй като в края на миналия век в Европа се зародиха някои ревизионистични тенденции, които не само подлагат на съмнение съществуването на Холокоста или на някои негови отделни периоди и дори стигат до пълното му отричане. Тази открито неонацистка тенденция, поставяйки под съмнение съществуването на Холокоста, отрича унищожаването на милиони хора. Използваният от тях израз Auschwitz- Lüge, т.е лъжата Аушвиц, разбирайте, че лъжа е всичко, което евреите твърдят за Аушвиц, все още продължава да се котира в някои страни по света. Дори по-крайните направления на ревизионистите стигат до там да твърдят, че нацистките убийства на евреи са измислени от самите ционисти, т.е от евреите, за да могат да изградят своето господство над света.
Аз бях в Майданек. И до днес пред очите ми са пещите, всяка една от тях прецизно изчислена да побере труповете. Първоначално за двама човека на лопатата на хората, вкарвани в пещите, а в последствие разширени отвори, за да могат трима души. По-ефективно е така. Аз бях и в Плашов, гледали сте “Списъка на Шиндлер”. Когато нацистите разбрали, че съветските войски наближават Краков, те разрушили напълно лагера, оставяйки вместо него пустото поле. Стоях мълчаливо в това пусто поле и в душата ми беше също пусто. Бях и в Аушвиц, бях потресен. Това се случи преди 12 години като участник в Марша на живите. С очите си видях пред мен миналото да възкръсва. Видях как на 7 октомври 1944 г. поляци, унгарци и гърци, работници от специалните групи успяват да взривят единия от крематориумите и биват избити тотално. Видях как на 29 октомври в Биркенау извършват последното обгазяване, след което по заповед на Химлер газовите камери престават да работят, а след това са взривени и крематориумите. Войниците на 60-та армия на първи украински фронт на Съветската армия в Аушвиц на 26ти и 27ми януари 1945г. освобождават този лагер, за да видят 7500 трупа току-що умъртвени.
Не бих искал да завършвам така. Между другото искам да спомена, че за мое учудване дълго време не знаех, че в Минск, Белорусия е извършен същият погром. Преди няколко години бях там и се запознах с това, което се е случвало в Минск. Показаха ми къде са разстрелвали евреите, в ямата се нарича мястото. Показаха ми и камионите, които те наричат душегубки, в които са затваряни хората и е пускан газ за бързото им умъртвяване. Прекланям глава пред милионите жертви на Холокоста, но и пред геройската постъпка на нашите сънародници, които преди 75 години направиха невъзможното и спасиха от истинска гибел не само около 50 хиляди евреи от България, но и по този начин дадоха възможност да живеят и техните поколения.
Между тези спасени сме и ние тук.
В историята забравата е тежка присъда, може би най-тежката. Ние, българските евреи и нашата организация “Шалом” решихме, че личностите, които помогнаха за спасяването на българските евреи по време на Холокоста най-малко заслужават да бъдат забравени. Забравата за хора, които спасиха нашите майки и бащи, нашите баби и дядовци би била позор за нас и неуважение към предците ни. Виждам затихналата зала и смятам, че и вие ще се присъедините към тези думи. Днес знанието за съдбата на българските евреи по време на Холокоста е недостатъчно. Младите в България знаят малко за Холокоста в Европа, още по-малко за спасяването на българските евреи. Историята на спасението не стига до съзнанието на повечето хора в България, защото не е свързана с личности, места, които те познават, не е част от семейната памет, не е част, за съжаление, и от учебниците по история. Повечето от нас не свързват спасяването на евреите с поведението на своите бащи, майки, дядовци и прадядовци. Част от българските праведници на света в Яд Вашем са непознати в България и няма никаква връзка между тяхното дело и българите днес. Във връзка с това бих искал да кажа, виждам, че тук е г-жа Танева, тя е в комисията по съставянето на един сборник от имена, повечето от тях неизвестни до този момент, на хора, които са подпомагали спасяването на българските евреи и четири съюза – на писателите, лекарите, адвокатите и музикантите. До този момент са набрани с архивни доказателства и факти имената на 84 души и тези четири съюза, но този списък ще се попълва и имаме намерението да изградим един пантеон на хората, които са подготвяли и са действали за спасяването на евреите в България.
Спасяването на българските евреи от депортация в лагери на смъртта е национален капитал на България. Напоследък започна и светът, като че ли, да разбира този факт. Досега не беше толкова ясно за другите страни. Но трябва да ви кажа, че две са страните, които са си спасили евреите – това са Дания и България. В Дания това се дължи на един еднократен акт, в който евреите са били превозени с лодки до Швеция и Норвегия и те са били на брой някъде около 5000-6000 души. А тук през цялата Втора световна война евреите са останали непокътнати. Разбира се трябва да отбележим, че и евреите от Македония, Северна Тракия и Пирот са били депортирани не без съдействието на българските неонацистки власти.
Инициативата на ОЕБ “Шалом” за създаването на този пантеон се подкрепя и от председателството на Народното събрание, и от Министерството на външните работи, Столична община и редица други общини в страната. Предстоят много чествания за спасяването и отбелязване депортацията на нашите братя и сестри от Македония, Северна Тракия и Пирот. Апогеят ще бъде на 9 март, когато ще бъдат поднесени цветя на паметника. Каня, който има възможност, да дойде. А същевременно в същия ден ще бъде прочетена и декларация в Народното събрание.
С това смятам да завърша. Много Ви благодаря за вниманието! Още един път искам да изкажа нашата най-гореща благодарност към всички Вас и в лицето на пастор Аврамов да му стисна ръката!
Запис на изказването на г-н Йосиф Меламед, главен секретар на Организацията на евреите в България “Шалом” можете да видите тук.
