Изказване г-н Робърт Джераси - председател на постоянната комисията за борба с антисемитизма, ксенофобията и борба с антисемитизма към изпълнителното бюро на организацията на евреите в България "Шалом" 2017 г.

Изказване г-н Робърт Джераси – председател на постоянната комисията за борба с антисемитизма, ксенофобията и борба с антисемитизма към изпълнителното бюро на организацията на евреите в България “Шалом”

Добър ден приятели,

Прекрасен хор! Винаги ме изпълвате с огромно чувство на любов и вяра! Както знаете Господ е любов и причинно-следствената връзка е, че тази любов се настанява в моето сърце.

Това означава, че и Господ вече е там.

Благодаря Ви!

Вярно е, че със сигурност седем-осем пъти съм бил пред вас и всеки път ме е страх, че ставам банален като ми видите физиономията и затова всеки път се старая да Ви намеря някаква гледна точка на нещата, която не върви по каноните и стереотипите за отбелязване на дадено събитие. Днес, провокиран от девиза на честването през тази година на 27ми януари “Образование за по-добро бъдеще”, се замислих, че едно време аз като бях ученик и в годините на много млади хора като вас, когато учехме история, събитията от Първата световна война бяха толкова далечни и абстрактни за мен. Учехме кой кого убил, кой как провокирал войната, къде и кой се забъркал в разни алианси и както винаги ние сме избрали грешната страна. Замислям се днешното младо поколение, когато говорим за Холокоста и събития преди 72 години, сигурно имат също абстрактна визия за това, там някъде нещо някой си убил и т.н.

Онзи ден имахме една пресконференция в БТА и г-жа доц. Танева беше с нас там. Винаги е много трудно да се говори след нея, така че трябва да се конкурирам. Г-н Максим Бенвенисти се беше тъкмо върнал от честванията на 27ми януари в Европейския парламент и сподели нещо, което много ме впечатли. Той каза, че има чувството за банализация на този ден. Не знам дали разбирате точно какво иска да каже с банализация, но някакси вече става банално и формално в много институции отбелязването на този ден. И той сподели, че в залата, където е било честването, в дясната страна са били представителите на еврейските общности, еврейските лидери и т.н, лявата част е била от членовете на Европейския парламент. И след първото слово лявата част се оказала почти празна, тоест хората чули каквото трябвало да изтърпят, десет минути реч и си отиват. И много се стреснах и си казах, добре, ние може да го отбелязваме още 50 години този 27ми януари, но какво е посланието? Т.е. кого засягаме, къде трепва сърчицето на някого, за да се замисли защо, как се е случило и защо не трябва да се повтаря? И тъй като образованието е нещо, което е много важно в началото на тази седмица, мисля, че по БТВ, гледах отново, бях го гледал на голям екран, филма “Изходът”. Не знам колко от вас са го гледали, става въпрос за изхода от Египет. И реших, че този път ще го гледам от гледна точка на неевреин, защото предишния път, когато го гледах, търсих прилики, разлики и библейски ситуации, дали е вярно, дали не е вярно, как е представено. Този път казах, добре, ще го гледам все едно не съм евреин, нямам нищо общо с евреите. Като стигнах до края на филма сигурно вече бях определено антисемит, защото всичко това, което се случва на египетския народ, погледнато нормално отстрани, едни ужасни бедствия, десет Божи наказания, потопи, реки, кървища и т.н. И жена ми накрая каза: “Абе, слушай, защо накрая все невинните хора трябва да страдат и защо те са жертва на това, че един фараон не ще да направи нещо, което Господ иска от него?” И стигнах до мисълта, че всъщност по онова време, а между другото сигурно сте гледали и “Страстите Христови”, предполагам повечето от вас, на Мел Гибсън; сега с ужас чух, че готвел втора серия; тогава по онова време не слизах от телевизионните екрани да обяснявам, че аз лично като Роберт Джераси не мога да нося вината, че преди 2000 г. някой разпънал Христос. След това ме викаха да ми кажат: “Ама Вие как се чувствате?” Ами не се чувствам никак, защото това, което се е случило преди 2000 години, е било преди 2000 години. Пък ако тръгнем след това да говорим за Инквизиция и други неща, и Кръстоносните походи колко ужаси са били, нещата са други. Но винаги каузата ми е била така — преди 2000 години стойността на човешкия живот е била нула. Т.е. никой не се е замислял, че избивайки стотици хиляди роби или избивайки в Кръстоносните походи цели народи и т.н, че това е някаква трагедия. Не, просто на някого са му трябвали богатствата на някой и решил да си ги вземе. Така че винаги в нашето общество, докато ние не разберем, което и Албена каза, че индивидуалният човешки живот стои на най-високия пиедестал на човешката ценностна система, нещата ще се повтарят.

И гледайки този филм, когато робите отново нямаха никаква ценностна стойност или народът нямаше ценностна стойност, се замислих какво послание всъщност ние правим като образование и към нашата младеж, за да ги научим, че човешкият живот не е брой и номера, а всяка индивидуална трагедия.

Преди години имаше много тежки преговори с представители на германското посолство в България, с които дискутирахме въпроса за компенсацията на нашите скъпи сънародници, преживели Холокоста. И ние с германския консул се доста сдърпахме, защото той ми каза: “Вижте какво, ние не можем да отпуснем на България такива и такива средства, защото българските евреи не са страдали толкова, колкото са страдали украинските евреи и т.н.” И аз го попитах: ”Извинявайте, ама вие имате ли мярка за килограм страдание? Как оценявате страданието? На кило, на размер, на кубик?” Не знам, но страданието на всеки индивид е неговото страдание. Страданието на всяка личност е нейното лично страдание. И във всяко едно семейство страданието е това, което губиш близък, но погледнато масово да кажем, че вие не сте страдали толкова, просто е толкова абстрактно и обидно, че нещата са тежки.

И така дългата ми интродукция стига до това да ви разкажа или да ви провокирам с това, което напоследък ужасно ме дразни, че се минават всякакви граници на достойнство и зачитане на човешкия живот и то в най-съвременни мащаби, и то от най-известните напоследък, списание “Шарли Ебдо”. Това е мое лично мнение, абсолютно не ангажирам никого с него, но спомняйки си стената от лидери на цяла Европа, строени в Париж след атентата на “Шарли Ебдо” и марша за мир, което направи това списание милионер след това, то продължава да държи един тон, който аз лично не разбирам.

И затова, тук да помоля, бяхме подготвили няколко диапозитива, исках да попитам има ли граница в края на краищата на човешкото или всичко ли е позволено в съвременното общество, да правим това, което считаме, че на нас ни трябва без да се замисляме, че има граница, има норма, има някакво личностно пространство, което ние, ако не се научим да пазим, Холокоста ще се върне? Защото колкото по-малко преценяваме, че човешкият живот има значение на всеки един индивид, то тогава губим и рамката на това, което искаме да покажем.

И ако можем да покажем няколко карикатури. Aз съм взел само най-пресните. Tова е във връзка с тази лавина, която затрупа хотела в Италия. И на Вас ще оставя да прецените дали е мината границата, защото текстът казва: “В Италия снегът дойде, но няма да има за всички” т.е. всички не можем да ви изтрепем. Има един хубав отговор на тази карикатура, може да го видите, от италианските медии с един пръст показан на смъртта. И знаете, че сега кметството на градчето, където е хотелът, ще съди изданието “Шарли Ебдо” за тези карикатури, защото те минават всяка граница.

Другото, което исках да Ви покажа да видите, тук съм изтървал превода, той казва: “Италианци, недейте да вините “Шарли Ебдо” за това, което се е случило, (земетресението в Италия), защото вашата мафия строи лошо.” Може да видите карикатурата.

Но другото, което беше най-страшното за мен. Ако може следващия слайд! Можете да видите и текста, тук е направена една лазаня. Това е лазаня в дясната част, една лазаня с черепи, крака и т.н. между корите. Напомня ли Ви на нещо? Напомня Ви, нали? И те са оцапани с доматен сос и се казва: “Загинаха 300 човека, но не е ясно дали преди труса Аллах е крещял ‘Аллах е велик’.”

И следващия слайд ще Ви помоля. Това, което мен много ме съкруши, е трагедията с хора “Александров”. Всеки един от тях е прекрасен човек, изпълнител, творец, с деца и да се подиграваш със смъртта на тези хора по този варварски начин, казвайки, че репертоарът на Червената армия се разширявал, защото певецът пее а-а-а-а, когато самолетът пада във водата. Това е едната от карикатурите.

Следващата, ако обичате. Тук е политическият нюанс, самолетът падна, но Путин не е вътре. Айде, това можем да го разберем.

Следващия слайд, ако обичате. Ето сега, тук виждате трупове, парчета и т.н, обаче тук Ислямска държава почнала да се притеснява, че руските бомбардировки станали много силни с труповете отгоре.

Следващия слайд, ако обичате. Тук хорът на Червената армия покорява нова публика, те бълбукат под водата и пеят пред рибките.

Може ли и следващия? Тук нещо позитивно исках да Ви дам, че намериха тези кученца под лавината. Все пак животът винаги побеждава. След няколко дни намериха тези сладуранчета под лавината и ги спасиха.

И още един слайд ще Ви помоля нататък. Тук ще се върнем на нашата действителност. Тия дни около 27ми се разхождах по книжарниците в София и, както се казва, ще Ви задам тест за интелигентност. Какво Ви прави впечатление на тази картина? Кой болен мозък може да подреди, и то във всички книжарници на Хеликон, да подреди “Моята борба” до Ане Франк. Има го и в други книжарници, те пък са съвсем една до друга, тука малко това е в книжарницата на “Руски”, на “Стамболийски” е една до друга. Аз не знам тези хора, обикновено книжарницата казваме, че е място за разпространение на култура и грамотност. Кой грамотен човек, ако някога е прочел Ане Франк, може да си помисли да сложи нейната книга до книгата на нейния убиец?! И това е един елементарен търговски трик, който едно време, нали си спомняте, че като искахме да си купим “Спасителят в ръжта” трябваше да купим и два тома от Тодор Живковите съчинения, защото иначе не ги продаваха.

Та моята мисъл, дано да я хванахте, но исках да Ви кажа, че ако възпитаваме безразличие, неуважение, незачитане, нереспект на човешкия живот, няма на какво да научим нашите деца, защото те утре няма да са чувствителни към нито една трагедия, която се случва около тях, защото вече са претръпнали и са разбрали, че много важно, че 90 души паднали в океана, в морето, бълбукат при рибите, голям смях, голямо щастие в цялата тази работа.

И приключвайки това мое философско експозе, дано да не съм Ви отегчил, искам да Ви кажа, че ние като еврейска общност, продължаваме много целенасочено да издирваме и показваме достойни примери на поведение по време на Холокоста. Защото чрез тях и това, което Вие правите, този емоционален събор всяка година тука, това си дискутирахме с Албена, просто гледайки очите на хората как пеят и излъчването от тях показва, че Вие дълбоко вярвате в това, което правите. Искам да Ви кажа, че ние подемаме една акция за вписване в Списъка на праведниците, знаете, че има такава градина в Израел, в Яд Вашем, на митрополит Неофит Видински. Малко късно ни светна лампата и така получихме документация и в момента е доста добре разработена за ролята на митрополит Неофит Видински за спасяването на българските евреи, защото той се оказва, че е бил преднастоятел на Българската православна църква в този период от 1923 г. до 1944 г. и всъщност е бил водещата личност, която е преговаряла с цар Борис за спасяването на евреите. Досега ние отбелязвахме ролята на екзарх Стефан и митрополит Кирил, но някакси тази личност, която е много заслужила, е останала в сянка. Ние сме много щастливи, че намерихме тези доказателства и тези възможности и сега ще му връчим, сигурно март месец, наградата на Организацията на евреите в България “Шалом” посмъртно. От друга страна действаме пред Яд Вашем, там не зависи от нас изцяло, да бъде записан в Списъка на праведниците. Така че на всекиму според делата, на всекиму според заслугите. Никога не трябва да забравиш някой, който ти е направил добро, а от друга страна не трябва да забравиш и този, който ти е направил зло.

Дано нашите деца да имат възможност да бъдат чувствителни, да имат възможност да оценяват щастието на всеки един човешки живот, за да могат да имат светло бъдеще и да се радват на една страна, в която всички живеем с любов.

И пак завършвам с това – Господ е любов и аз Ви обичам.

Благодаря!