Добър ден на всички,
Уважаеми пастор Аврамов,
Уважаеми г-н Йосиф Меламед, главен секретар на Организацията на евреите в България “Шалом”,
Скъпи оцелели Виктор Барух, г-жо Софи Данон,
Уважаема г-жа Бека Лазарова, Директор на фондация “Лаудер” за България,
Г-жа Албена Танева, член на българската делегация “Айра” и професор в Софийския университет,
Приятели, скъпи гости,
Избрах днес на този специален ден да говоря на иврит, за да усетите малко от израелския народ. Това е много специален и много личен ден за мен. И много благодаря за поканата!
Малко градче Воловец, Чехословакия по онова време, улица без име, къща номер 10. Аз и баща ми стоим до къщата в пълна тишина. Времето тук е спряло. От тук преди не толкова много години нацистите и техните сътрудници са отвели семейството на баща ми и са ги разпръснали по концентрационни лагери и лагери на смъртта и баща ми, който е бил най-малкият от пет деца, е бил едва на 13 години.
На 27 януари и през цялата седмица по целия свят помним Холокоста и всеки ден, който отминава, го отдалечава от нас. Наш дълг е да помним и да разказваме за милиони невинни мъже, жени и деца, които са били отровени, изгорени, разстреляни, измъчвани до смърт и убивани по всевъзможни садистични методи без никаква вина. Казвам се Ашер Хофман, кръстен съм на дядо ми Аншел, който е убит в Холокоста. Син съм на Исраел Хофман, Бог да го прости, оцелял от Холокоста, който почина декември 2017. Беше погребан с историите, спомените, белезите, които носеше. И вече не може да ни разкаже какво се е случило. Останахме само ние да продължим тази мисия.
Баща ми, Бог да го прости, беше освободен от американската армия през май 1945г. от трудовия лагер Ебензее, което е било част от концентрационния лагер Маутхаузен в Австрия. Подобно на оцелелите от лагерите, той започнал да търси семейството си, някои от които никога нямало да се върнат. Цели семейства били изтрити от лицето на земята. Никой дори не ги е споменавал или не е знаел за тяхното съществуване. В края на войната баща ми емигрира за Израел с кораб нелегални емигранти, наречен “Еврейски войник”, който е бил задържан от британската армия, пристигайки до бреговете на Хайфа. След няколко месеца войниците от Палмах освобождават задържаните от британския пленнически лагер Фатлит и той се премества в кибуц Тел Амал, първия кибуц, създаден в акцията Кумау Микдал. След това се присъединява към бойните бригади Негев и Палмах и участва във всички израелски войни. И затова ще кажем от Холокост към възраждане. В края на краищата и въпреки всичко той е създал семейство и дом в Израел. Холокоста на евреите е най-крайният израз на антисемитизъм, расизъм и омраза на етническа основа. За съжаление светът не учи. Има израз на иврит, който гласи: “Светът действа винаги по един и същ начин”. Всички ние сме длъжни във всеки форум, по всякакъв начин, място и време да запазим спомена за Холокоста и всеки да разкаже за най-ужасното нещо в историята на човечеството в памет на милионите убити хора, които никога няма да се върнат. Трябва да споменем праведниците на света, държавите, организациите, църквите, които спасяват и помагат да се укриват евреи с риск за собствения си живот. И както еврейският поет Шаул Черниковски пише в стихотворението си от 1892 г. “Все още вяра имам в човека и човечността”.
Тази година 2018 Държавата Израел празнува 70 години независимост. Израелският народ е жив.
Много благодаря!
Запис на изказването на Ашер Хофман, консул към посолството на Държавата Израел можете да видите тук.
