Здравейте!
За мен е огромна чест да съм тук, да съм на това събитие, за което толкова много съм чувал. Много благодаря за песните, които ме разчувстваха! Наистина, извинявам се, притесних се в този момент.
Аз искам да споделя с Вас една история. От малък баба ми е разказвала за Холокоста, за Втората световна война, за всички ужаси, които са се случили в тези времена. Също като малък посетих и лагерите на смъртта в Полша, непрекъснато получавах информация за ужасите, но някак си не можех да си представя, не можеше да стигне до мен. То е толкова непонятно. Също тази цифра от шест милиона никога не можеше да достигне до мен. Мога да си представя тридесет души или сто души, или нещо такова, но когато говорим за шест милиона, отново съзнанието ми блокира и не може да достигне каква е реалността.
Но с Вас искам да споделя една история, която стигна най-дълбоко в мен. Имахме среща с оцелял от Холокоста. Той започна да ни разказва неговата история. Той е бил дете, бил е на тринайсет години. Живеели са в Братислава със семейството си – майка, баща и неговите две сестри. Чували са разни неща преди да дойдат, преди да ги отведат, но на голяма част от тях не са вярвали. Не са можели също така да разберат, да повярват в ужасите, за които са чували. Не са били сигурни точно какво ще се случи, все пак са живеели с надежда. Но един ден идват немските войници и ги отвеждат – тях, цялото му семейство, неговите съседи и след едно отвратително пътуване с влак те пристигат в Аушвиц. Там ги посрещат по средата на нощта силни прожектори, кучета, крещене, разделят ги на мъже и жени. Това е последният път, в който той вижда майка си и двете си сестри. Той остава сам с баща си, но все пак те са си опора един на друг. Те заживяват в този ужас, в който всеки ден някой си отива. Той ни разказа с подробности преживяванията и премеждията, през които са минали. Но все пак това, че е бил с баща си и те са се поддържали, е успяло да ..и надеждата, че ще види отново майка си и сестрите си, ги е крепяла и са успявали да издържат на студ, глад, непосилна работа за човек. И когато идва 27 януари 1945 г. няколко дни преди това немските войници започват да напускат лагера, карат голяма част от пленниците да маршируват към най-близкия град. Много голяма част от тях също умират в тези походи. Но най-слабите и болните остават в лагера. И всъщност това е, което руските войски, които спират танковете пред лагера, виждат. Те не могат да повярват на очите си. Много малко от нас биха могли да повярват на очите си. Това, което виждат, тези полухора, които са останали в лагера, начина, по който те изглеждат – мозъкът отново отказва да повярва, че това може да са живи същества. Той излиза, за първи път вратите на лагера са отворени. Няма немски войници, спират танковете на руските войници. Руските войници започват да вадят храна, всичката храна, която имат в танковете и почват да я дават на хората, които излизат от лагера. Те се нахвърлят на храната, не са виждали толкова храна от години. Те се нахвърлят и баща му след като изяжда две консерви, организмът му не издържа и той умира там на 27 януари, когато идват да ги освободят. След всичко, което са преживяли, след тази мъка, той всъщност живее половин час свободен и умира от храната, която му дават руските войници.
Има много такива истории и ние трябва да си ги разказваме, защото ако спрем да ги разказваме, обричаме на това те да се повторят.
Разбира се освен тези истории трябва да си разказваме и историите на доброта от това време. Защото когато е най-силна тъмнината, тогава пламъкът грее най-силно. Трябва да разказваме историите на всички тези хора, които са заложили живота си и живота на собствените си семейства, за да предпазят невинни хора; за да спасят еврейско семейство или някое дете и въобще всичко, което те са направили, за да се изправят срещу неправдата. За мен такива са и хората, които са наши домакини тази вечер и аз изключително много Ви благодаря за това, което правите и наистина се борите заедно с нас за правдата в света и за любовта да победи омразата.
И отново благодаря за поканата! За мен е огромна чест!
Изказване на г-н Димитър Иванов, Директор „Проекти” във Организацията на евреите в България „Шалом” 24.01.2016 г
Видеозапис на изказването на г-н Димитър Иванов, Директор „Проекти” във Организацията на евреите в България „Шалом” можете да видите тук.
