Уважаеми пастор Аврамов,
Уважаеми гости,
Скъпи приятели на Израел,
Какво е необходимо, за да променим курса на историята? Танкове и оръжия? Решения на международните организации или може би законодателство?
Тук в България можем да намерим отговор на този въпрос. България, където имаше същите предпоставки като в другите европейски страни преди нацистката окупация и подобни настроения към евреите. В страната е имало няколко погрома през XIX в., България е приятел на нацистите, така че евреите от Тракия, Македония и Пирот са пратени да срещнат смъртта си в Треблинка. Това е можело да бъде съдбата на цялата еврейска общност в България.
Но това, което променя курса на историята, са хората на България. Един граждански бунт, който отказва да не покаже благост и любов. Гражданската смелост заедно с водачеството на религиозните организации и ценностите водят до един от най-героичните и хуманистични актове в историята. Този уникален феномен на хуманизъм е причината да съм избрала този повод да Ви помоля не позволявайте отново да се случат същите предпоставки, които доведоха до един от най-тъмните периоди в човешката история.
Всички ние знаем как започнаха нещата с антисемитски статии в основните вестници, антисемитски графити в публичното пространство, нацистки сувенири в магазините за туристи и накрая чупенето на прозорци на синагоги и еврейски магазини. В днешна Европа този тип случки не са рядкост. Във Франция децата не си носят еврейските шапки от страх да не бъдат пребити. Еврейски магазини в Берлин са потрошени. Евреи, собственици на ресторанти, са тероризирани.
Спомням си времето не преди много години, когато бях предупредена от моите родители да не се отказвам от еврейската си идентичност. Не съм си и представяла, че аз ще трябва да имам същия разговор на предупреждение с моята дъщеря. Защо това продължава да се случва и днес?
С една дума – памет. Не е случайно, че този тип действия и настроения се случват там и тогава, когато споменът за Холокоста почти отсъства. Един от двайсет европейци не е чувал никога за Холокоста. Макар че са минали едва 75 години от края на Втората световна война и все още има десетки хиляди оцелели от Холокоста днес, липсата на знание за Холокоста е особено стряскаща сред младите хора във Франция. Един от пет души там на възраст между 18 и 34 години никога не е чувал за Холокоста. Мнозина в Европа вярват, че Холокоста е мит или преувеличение. В тези дни на предизвикателство, когато хората днес имат къса памет, наш дълг е да учим, че историята и уроците ѝ не са нещо, което може да бъде оставено на случайността. В интерес на всяка страна е да включи в програмата по история фактите, които Ви споменах преди малко. Наближава времето, когато тези, оцелели от ужасите на Холокоста, за да разказват, няма да са вече сред нас.
Днес стоя пред Вас, за да Ви помоля да пазите тяхната памет, да пазите жива паметта за Холокост, това, което го направи възможен и особено това, което е необходимо, за да променим курса на историята – един колективен акт на индивиди, които живеят според универсалното вярване, че всяко човешко същество е сътворено по образа и подобието на Бога. Както книгата Битие 1:11 казва: “И Бог каза: Нека да направим човека по Нашия образ и по Нашето подобие.”
От името на държавата Израел искам да Ви благодаря, пастор Аврамов и на цялата тази общност, за това, че пазите паметта за Холокоста жива. Благодаря!
Видеозапис на изказването на г-жа Виолет Дяченко, заместник-ръководител на мисията на Държавата Израел в София можете да видите тук.
