Уважаеми пастор Аврамов,
Благодаря Ви!
Скъпи приятели,
Благодаря Ви от сърце, че ме поканихте да бъда с Вас и да говорим за историята на Холокоста!
Една история, която започва преди десетилетия, дори преди векове, и продължава и днес. Искам да Ви помоля всеки от Вас да се замисли за всички деца и бебета, които познава. Задръжте лицата им в умовете си, а аз ще Ви кажа една от много ужасните истини.
Когато влаковете и камионите пристигали в нацистките лагери на смъртта, именно най-малките са откъснати от възрастните, от майките и бащите си, и убивани веднага. Нацистите имат малка или никаква полза от децата, тъй като те не могат да извършват тежкия труд, който възрастните ще бъдат принудени да извършват. От своя страна пред възрастните бъдещето носело само нечовешкия труд и газовите камери. Как е достигната тази точка?
Г-жа Дяченко спомена и говори много за предпоставките и факторите, довели до този момент. Тя спомена, но и аз ще спомена. Антисемитизмът е присъствал в цяла Европа в продължение на много векове, но в началото на двадесети век нацистите при Адолф Хитлер, които преди да влязат в политиката са водили живот на провал, в началото на двадесети век обаче те успяват да мобилизират обществото срещу евреите. Чрез завладяване и потисничество нацистите разгръщат процеса на Холокоста в цяла Европа. Чрез популистка политика, основаваща се на страх, омраза и лъжливи надежди, нацистите се изкачват до властта, която ще им позволи да убият повече от шест милиона евреи. Холокоста не започва през Втората световна война. Гоненията всъщност започват, когато Хитлер идва на власт в началото на тридесетте години. Нападения над евреи и еврейска собственост, отнемане на граждански права, груба, но ефективна пропаганда, изградена върху много лъжи за евреите от фалшиви твърдения, че евреите контролират всички световни пари до това как евреите провеждат кръвни ритуали.
Някои от тези лъжи вече били стари по онова време. Нацистите използват филми и медиите, за да ги разпространяват. Централното число, около което се върти темата за Холокоста, са убитите шест милиона евреи. Днес отбелязваме именно Международния ден на жертвите на Холокоста. Длъжностни лица изготвят график на влаковете, които закарват евреите в лагерите на смъртта. Не можем да не си задаваме въпроса какво е правело обществото по това време. В Европа мнозина мълчали, мнозина помагали на нацистите, издавайки на властите кои са евреи и ако се криели, къде са. В страни, окупирани от нацистите, полицията и държавни служители помагат за залавянето на евреите и депортацията им с влаковете на смъртта. След войната мнозина твърдели, че не знаели. Това е огромна лъжа. Само един пример са хората, живеещи близо до лагерите на смъртта, които денонощно виждали как димът излиза от комина. Не би могло да има погрешна илюзия за това, какво се изгаря.
Да, имало е и достойни хора. Онези малцина в страните от Европа, които проговарят на висок глас и се противопоставят. Аз ги наричам малцина поради контраста с многото милиони, които са мълчали. Малко, малко са тези, които със смелост и човечност помагали на евреите да се скрият, да избягат или да си изработят фалшива идентичност. След малко ще говоря и за случилото се в България. С приключването на Втората световна война в Европа и освобождаването на лагерите, степента на ужаса става по-ясна. Търси се справедливост. Онези главни извършители, които все още са живи, са заловени и са съдени в Международния трибунал в Нюрнберг. Повечето са екзекутирани за престъпленията си. Нека никога не забравяме как толкова много хора, независимо дали са били на върха или някъде другаде в нацистката машина на смъртта, казват: Аз просто следвах заповеди. Какво грозно и покварено извинение! Днес законът не приема такова извинение така както морално то никога не е било приемливо.
Но нека говорим за България. Вие сте чували и знаете много за това как България спаси своите евреи. Тази фраза казва много и малко. Горда част от историята на нашата страна е как хората, които не са евреи, са гледали на случващото се и твърдо заявяват, че няма да го подкрепят. През 1941г. българското правителство поставя страната ни в съюз с хитлеровата ос и приема антисемитски закони, основани на тези на Хитлер. Противно на всички стари традиции на България, тези закони избират една от местните общности за преследване. На евреите са забранени много професии, изключени са от висшите учебни заведения, конфискува им се собствеността, подложени са на полицейски час – дълъг списък от репресии. Евреите трябва да носят жълтата звезда, а домовете им да бъдат отбелязани като еврейски домове. Българските мъже евреи са принудени да работят в трудови лагери в ужасни условия. Има и планове за депортирането на българските евреи, за да се присъединят към измъчваните и убиваните в лагерите на смъртта. Но когато хора с добри сърца научават за тези планове, те се изправят смело с каузата на справедливостта и традициите на страната ни. Българската православна църква, политически лидери като тогавашния зам.-председател на парламента Димитър Пешев, писатели, адвокати, важни интелектуалци, но и обикновени хора. Съпротивата е такава, че депортирането на българските евреи е официално отложено, а с идването на края на войната, то никога не се случва. Да, България си е спечелила място, практически уникално, в историята на Холoкоста. Българското общество спира депортацията на българските евреи.
Това повдига въпроса какво би се случило, ако всяко общество, църква, важни хора, обикновени хора в Европа бяха направили същото.
За съжаление историята на България не е безупречна. В съседни територии, които нацистите поставят под администрацията на България, повече от 11,000 евреи са депортирани. В рамките на няколко дни след пристигането им в лагера на смъртта Треблинка всички с изключение на шепа хора са убити. Ние скърбим за тях и пазим тяхната памет, наред с това, че винаги припомняме предотвратяването на депортацията на българските евреи от предвоенните граници на България.
Защо казах в началото, че историята на Холокоста продължава и днес. Оцелелите от Холокоста трябваше по някакъв начин да продължат живота си, носейки в себе си спомена за това, което са преживели. Някои са живи и днес, някои желаят да говорят за случилото се, да се опитат да помогнат на света и младите хора да предотвратят такова нещо да се случи отново. Образованието за Холокоста е включено до известна степен в учебните програми в много страни по света. То се преподава по повече от една причина. Убийството на шест милиона души само по себе си е достатъчно важно, за да не бъде забравено, но и с надеждата, че познаването на Холокоста ще попречи да се случи друг Холокост. И въпреки това след този Холокост се случват други геноциди. В Европа и света днес популизмът, национализмът и фалшивият патриотизъм отново се засилват. В интернет лъжите за Холокоста се разпространяват по-бързо отколкото нацистите някога са сънували. Това важи отново и за лъжите за евреите, и за лъжи за други малцинства. Може би най-лошото е, че с всяка година по-малко млади хора имат ясна картина или каквато и да е картина за това какво е Холокоста или дори кой е Хитлер. За всички нас, евреи или неевреи, хора на вярата или не, родители на деца или не, млади хора или не, Международният ден на Холокоста не може да бъде просто въпрос на спомняне, на траур , колкото и да са важни тези неща. Този ден трябва да бъде повод да се огледаме и да потърсим непосредствено около нас предупредителните знаци – популизъм, омраза, невежество, страх, лъжи. И да, пасивност, когато се сблъскваме с тях.
Тази седмица в България видяхме ужасен предупредителен знак. Един човек хвърли камък по стъклата на синагогата. Езикът на омразата, който се шири по нашите улици и в интернет пространството, придоби и физическо измерение. Видяхме на камерите как случайни минувачи виждат какво прави той, но продължават по пътя си без да реагират. Ето това е пасивността, за която трябва да бъдем нащрек. Опасността нараства, омразата отново набира сила. Преди десетилетия хората в Европа бяха изправени пред избора на Холокоста – да бъдат съучастници в убийството или да се противопоставят на убийците. Ако не сме бдителни и не сме готови да надигнем гласа си, да се изправим срещу речта на омразата и нетърпимостта, където и да я видим, нашият свят вече е изправен пред риска от нов Холокост.
Тази година отново има международна кампания около Международния ден за памет на жертвите от холокоста с ключовото послание We remember, Ние помним, маркирано в интернет с хаштаг We remember. Благодарна съм на всички, които се включват в тази кампания. Благодаря Ви и че ме поканихте да говоря с Вас днес! Благодаря на пастор Аврамов за приятелството и съпричастността във всеки един момент. Холокоста е в споделената памет на всички ни и трябва да продължи да бъде така.
В началото Ви помолих да мислите за децата. Сега Ви моля отново да мислите за тях. Да мислим за бъдещето, което им дължим. Благодаря Ви от сърце!
Видеозапис на изказването на г-жа София Коен – Председател на Централният израелтянски духовен съвет можете да видите тук.
