Мили приятели,
Обръщам се така към Вас, понеже вече се познаваме и миналия път установихме, договорихме се не само, че сме приятели, а сме и роднини – с Градинаров, пастора от Пазарджик, с моите родители, с мен самата. Когато отивах на проповедите и слушах за тълпата между “Осанна” и “Разпни Го”. Спомняте си, нали? И сега аз се изправям пред Вас не да говоря, а да разговарям с Вас. Вие знаете, че аз съм родена в Пазарджик, едно малко момиченце, което винаги въодушевено се вслушваше в думите на своите учители, в своите организации, защото аз членувах в еврейските организации и винаги с копнеж, с желание, молех се, вярвах, надявах се на реализацията на доброто. Аз няма да Ви разправям това, което Вие знаете – повече или по-малко, за издевателствата върху нас, за униженията, за смачкване на достойнството.
Завършвам гимназия, една от най-добрите ученички. И какво мислите? Летя като птица, но искаха да прекършат крилете ми. Но колкото се отдалечава това време, мисля си как издържахме, как оцеляхме и си давам сметка, че това е заради младостта ни. Не оставихме и едно перо да се отскубне от нашата летяща птица и ние оцеляхме. Цяла Европа беше под ботуша на германците, всяка вечер бомбардираха Лондон и ние слушахме. Войските на фашистите бяха пред Сталинград, Ленинград беше обсаден, а ние, ние мечтаехме. Сядахме с моята приятелка в нашата къща на стълбите и за какво мислите разговаряхме? Нашият разговор беше как след войната, какво основание имахме – вярата, как след войната ще станем студентки, как ще летим от една зала в друга, няма да изпуснем нито една лекция, нито една дискусия и затова ще носим сандвичи в чантите си да не губим време за ядене. Няма да губим, ние ще слушаме, защото знаехме еврейската поговорка “Ние градим живота, а той изгражда нас”. Ние искахме да участваме в това изграждане на новия живот и вярвахме като млади хора, че ще оцелеем. Няма да могат да прекършат нашето тяло, защото само старото дърво се пречупва, а ние бяхме млади, жизнени и оцеляхме от всичко това, което чухте, от всички гонения, от презрението и омразата. Омразата ни стопяваше. Презрението ни унижаваше. Но ние издържахме. Оцеляхме в това смутно време. И когато и сега продължава тревожното време, ние казваме – както оцеляхме тогава, ще оцелеем и сега. И какво стана от нас? Станаха едни твърди младежи. Ние се превърнахме в стомана, защото има една поговорка “Само стъклото се чупи от ударите, а желязото от ударите се кове”. И ние бяхме превърнати в стомана и дочакахме времето, когато бяхме спасени. От кого? Аз не съм политик, аз съм един обикновен лекар, един обикновен човек. Знам, че човещината ни спаси. Благодаря на тази България, на тази, напоена с нашата пот и с нашата кръв, защото баща ми участва в три войни да защити тази земя. Той не знаеше други песни освен приспивната песен “При Боаир се страшно бихме”. Така ме приспиваше той и аз обичам тази земя, защото тя ражда човеци и тези човеци ни спасиха.
Благодаря и поклон пред човещината на българите, на България, на тази земя, която ние обичаме!
Благодаря Ви!
Запис на изказването на г-жа Сара Луна можете да видите тук.
