Скъпи приятели,
Преди всичко искам да благодаря за това, че ние сме тук заедно; за това, че имаме възможността да отбележим тази толкова важна за нас годишнина, а тя е седемдесета, кръгла, от освобождаването на Освиенцим и обявяването на Холокоста като явление в Европа. До преди няколко години ние в България чествахме обикновено този празник, тази дата, на 10 март, когато е станал фактът за спасяването на българските евреи. Тогава сме отбелязвали и паметта на жертвите загинали през Втората световна война. Вие знаете през Втората световна война 50 млн. човешки жертви. От тях обаче 6 млн. загинали, унищожени, не в бойни действия, не вследствие на бомбардировки, а вследствие на една идеология, т. нар. нацистка идеология. Нацистката идеология е известна, причините за това са известни, няма да се спирам, това е дълга възможност да провеждаме подобни допълнителни дискусии. Но трябва да ви кажа преди всичко, че съм впечатлен от това, което виждам тук. Толкова много млади хора, този прекрасен хор. Аз честно казано, тъй като имам известно влечение и даже работя в българско музикално сдружение, не съм чувал толкова впечатляващо, толкова емоционално въздействащо изпълнение. Може би това се дължи и на деня, в който сме се събрали заедно тук. Сигурен съм, че професионализмът, който имат тези прекрасни дами и господа и разбира се няма да пропусна и музикантите, музикалния съпровод. Това е нещо невероятно! Вие трябва да се гордеете с това нещо. Трябва да се гордеете и с това, че имате едно чудесно ръководство, което може да привлече толкова много млад народ, толкова много дечица заедно със своите млади родители. И нещото, което Роберт спомена, ето това е начинът да се развива една държава, едно общество.
Аз няма да се спирам подробно на Холокоста като явление, но тъй като в един предварителен разговор с пастор Аврамов споделихме, че може би някои от младите хора не знаят някои данни за Холокоста бих искал съвсем накратко да ви споделя, че Холокостът във своето развитие започва след идването на национал-социалистите на власт в Германия, почерпил е известни основи от фашиото в Италия, но се развива благодарение на невероятната пропагандна машина и добрата идеологическа подготвеност на ръководителите на германската държава. Започва де факто на 10 май 1933 г. в Берлин, когато на клада се изгарят вредните книги на Томас Ман, на Ерих-Мария Ремарк, Хайнрих Хайне, Стефан Цвайг и плеяда други. През септември 1935 г. са приети Нюрнбергските закони, с които евреите били лишени от всички граждански права и така антисемитизмът получил своя легален статус. Започнала да се осъществява политиката на “расова хигиена”. През нощта на 10 ноември 1938 г. е извършен погромът влязъл в историята като Кристалната нощ. Тогава загинали около 100 души евреи, били разрушени всички синагоги в Германия, били разграбени над 7 000 еврейски магазина и повече от 30 000 души били изпратени в тогава лагери, впоследствие превърнали се в концентрационни лагери. Междувременно евреите са били концентрирани в гета, разположени в окупирана Полша, Прибалтика, Белорусия и другите заети от Германия източни области. Като правило гетата се създавали в близост до железопътни гари, за да може по-лесно и големи групи хора да бъдат премествани в предвидените впоследствие за изграждане концентрационни лагери. По този начин се е търсело т. нар. окончателно решение на еврейския въпрос, за който Негово Превъзходителство посланикът на Израел спомена – тоест планомерното унищожение на еврейските хора. Началото е дадено с влизането на войските на Хитлер в Съветския съюз на 22 юни. На 20 януари 1942 г. в берлинското предградие Ванзее еврейският въпрос е уточнено точното количество евреи, които следва да бъдат изтребени. За България също е имало една нелоша първоначална бройка, впоследствие е следвало всички да бъдат изтребени. Концентрационните лагери на смъртта започват да се създават почти веднага след идването на Хитлер на власт като първият от тях е Дахау в близост до Мюнхен. Започава да функционира през 1933 г. През него преминават над 200 000 души. Първоначално е предвиден за политически затворници, впоследствие е допълнен с голяма група евреи. Няма да описвам колко много концентрационни лагери, основните от тях са в Полша – Освиенцим, Майданек, Биркенау, в Чехия Треблинка, в Белорусия също и т.н. Аз между другото бях много впечатлен и даже ми се приплака, когато видях тази инсталация. Защо? Може би, който не е бил на посещение в лагера Аушвиц, те са група лагери – Майданек, Аушвиц и Биркенау на около 60 км от Краков, той не може да не запомни подобно нещо. На мен ми се удаде да бъда с група младежи може би преди около десетина години там. Младежите бяха не само от еврейски, но и от български произход. Бяхме решили да минем по пътя на лагерниците, който път е 3 км от железопътния релсов път до добре изградения лагер. Близо се намира Майданек, където е била приемната де факто на лагера. През този лагер, трябва да ви кажа, са преминали над 1 млн. евреи, много военнопленници, главно от съветската армия, цигански групи и т.н. Просто попадайки в този лагер, водейки тези младежи, младежите знаете са шумни хора, веселят се, видях как те замлъкнаха, бяха толкова впечатлени; сега и аз малко се вълнувам, че преминахме през лагера, видяхме всичките тези чудесии, които са направени там, камерите, където са изгаряни жертвите, целевото полагане на начина на убиване на хората. Стаите издраскани от ноктите, когато е пускан циклона, смъртоносния газ, тоновете пепел от човешки трупове и т.н. Няма да се спирам, но съветвам всеки човек да види подобно нещо и то не за друго, а за да разбере, че с право хората, които започват, особено евреите, в това число политически, образователни речи, началото винаги започва с това “Никога вече!”
Ще завърша с думите на носителя на Нобелова награда за мир, единсвения оцелял от семейството си в Бухенвалд писател Ели Визел, казани от него в речта, която произнася на 10 декемрви 1986 г. в Осло, когато му връчват Нобеловата награда.
“Защото ако забравим, значи сме виновни, значи сме съучастници. Заклех се да не мълча, когато човешки същества са подложени на страдание и унижение. Трябва да взимаме страна. Ако останем неутрални помагаме на потисниците, а не на жертвите. Когато е застрашен човешкият живот, когато се потъпква човешкото достойнство, националните граници и националните чувства губят смисъл. Когато в някоя страна мъже и жени биват преследвани заради своята раса, религия или убеждения, тази страна трябва веднага да се превърне в центъра на вселената.”
Истината е, че ние и сега сме свидетели на подобни неща. Холокостът е най-сатанинското явление на 20 век. Но имаше и такива, които надигаха глас против провеждането на това целенасочено избиване на хора. Пример за това, разбира се г-н Посланикът спомена, Роберт също, пастор Аврамов също, това беше България. Евреите в България са благодарни на българския народ. Спасени, оцелели или каквито и да е формули да се кажат, подпомогнати от ръководители, цар, Свети Синод и т.н., но истината е, българският народ ги защити. И затова днес тук сме се събрали не само да сведем глава пред жертвите на Холокоста, но и да отправим едно морално послание за толерантност, мир и отговорност, за разбирателство и състрадание, и разбиране към религиозно различните, хората, които имат друго мислене и хората, които следва да си помагат един на друг.
Аз съм сигурен, че между нас имаме.., ние сме единомишленици де факто. Нека да си пожелаем да бъдем единни и да считаме, че сме научили уроците на Холокоста и другите. Трябва да ви кажа, че за мен – вие чувствате, че се вълнувам – това е първа изява пред вас. Честно казано благодарността ми е голяма; благодарността към организаторите, благодарността към тези прекрасни хора, към всички вас. Ако сме заедно и вървим напред, сигурен съм, че ще успяваме в бъдеще, ако не друго, то да живеем малко по по човешки.
Благодаря ви!
Видеозапис на изказването на г-н Йосиф Меламед, главен секретар на организация на евреите в България “Шалом” на 25.01.2015 можете да видите тук.
