Холокостът е урок по липса на морал. Липса на морал не само у тези, които го замислиха и проведоха. Във всички страни на Европа, не само в Третия райх – липса на морал у тези, които го одобриха и се възползваха от еврейското нещастие, от еврейската мъка, от еврейското имущество. Липса на морал у тези, които, пазейки себе си, мълчаха.
Моралът беше преди всичко в еврейския народ-жертва и неговите лидери; в героите от Варшавското гето, във въстанията в гетата в Литва, Прибалтика, Белорусия, Украйна и Полша; в неевреите, които с риск да направят своя живот по-труден, помагаха на преследваните. Някои от тях – като Димитър Пешев – загубиха постовете си. Морал в лидерите на Българската православна църква и в представителите на много християнски църкви – особено трябва да подчертая – протестантските пастори в страните, където това вероизповедание беше силно представено – които защитаваха евреи, които укриваха евреи, а това вече е с риск за живота. Морал в обикновените хора, особено в България, където обикновеният човек, безименният, който няма да намерите в книгите, описващи събитията от 1943 г., помагаше на евреина да пренесе имуществото си, да скрие по-добрата си дреха, събираше пощата му, а някои вършеха и много повече.
Научи ли се човечеството на морала на Холокоста? Уви, не. И днес притесняват хора заради различните им възгледи, даже заради различния им произход. И днес притесняват хора, не само в диктаторските страни, а и в страните, които са поели по демократичен път. Днес в цяла демократична Европа, включително и в България, има хора, които по всякакъв начин демонстрират омразата си към различния – към човека, “който не мисли като мен”. Ето това е урокът, който не беше научен. Последствията няма да бъдат леки.
Българският народ намери сили за едно много достойно деяние. И това е, че нито един българин не уби евреин за това, че е евреин. 400 евреи загинаха в борбата в анти-нацистката съпротива на България, но те не загинаха като евреи, те загинаха като участници в едно съпротивително движение. Имало е мъчители, имало и такива, които са разграбили охотно еврейското имущество. Всичко това го е имало и за него е важно да се говори. Имало го е и голямото желание на про-нацисткото правителство на Богдан Филов да изпълни задълженията си на верен съюзник към нацисткия Райх и да изпрати евреите. И част от тези задължения бяха изпълнени. Евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и град Пирот бяха изпратени при една организация, непозната за българската администрация. Толкова добра организация на изпращане. Това стана възможно не само защото про-нацисткото правителство беше верен съюзник на Германия, но също и поради факта. че в тези земи народът и обществото не се държаха като българския народ. Там никой не възрази срещу депортацията на евреите.
Много думи ще се изговорят послучай 70-годишнината от спасяването на българските евреи. Трябва да запомним фразата, която Организация на евреите в България „Шалом” сложи като мото за тази 70-годишнина: „Благодарност към обикновените български хора, към Българската православна църква и към нефашистката българска общественост”. Благодарност за това, че със своите действия те респектираха про-нацисткото правителство да не изпълни плановете за изпращане на евреите в лагерите на смъртта, защото даже едно нацистко правителство се съобразява с настроенията на по-голямата част от хората, които управлява. Трябва да се признае историческия факт на вината на българското про-нацистко правителство за изпращането на тези повече от 11 хиляди евреи и ясно да се каже, че за това не е виновен българският народ и не е виновна българската държава, част от която е Православната църква (която до 1943 г. не е отделена от държавата). Тази вина трябва ясно да се определи: Тези хора, тези министри, техните служители – те са виновни за изпращането на 11 343 евреи в лагерите на смъртта.
Каквато и да е историята, Организацията на евреите в България смята, че тя не може да се ползва днес за антибългарска пропаганда. Защото днес нито българският народ, който е наследник на тези, които помагаха на евреите, нито българското правителство, което се избира, имат вина. Същевременно, българско правителство по време и място, когато реши – е записано в нашата позиция – ще трябва да поеме историческата отговорност за деянията на про-нацисткото правителство на Богдан Филов. Тази възпоменателна служба е първото публично място, където ние обявяваме нашата официална позиция във връзка с отбелязването на 70-годишнината от спасяването на българските евреи и почитане паметта на жертвите на Холокоста, включително на 11 343 евреи от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и град Пирот. А Международният ден на Холокоста всяка година е един повод да се замислим за това каква поука си е извадил светът от тази история.
