Здравейте, приятели!
Благодаря на д-р Аврамов за поканата за пореден път да бъда заедно с вас. Винаги съм казвал, че тези срещи с вас са нещо, което ме зарежда с изключително позитивна енергия. Днес може би ще ми е малко по-развълнувано. Срещам се с вас сигурно за последен път в ролята ми на председател на Висшия израилтянски духовен съвет. След един месец аз се оттеглям от този пост, но мисля, че не титлите и постовете правят приятелствата, а хората и личните контакти. Вие завинаги ще бъдете в моето сърце, а и да се надяваме, че ше имаме поводи да се виждаме и на други събития и да бъдем заедно в още много щастливи моменти. Така че тези всичките години на комуникация с вас, вашата искрена вяра, сълзите в очите на хора, когато пее тези прекрасни песни, ми показва, че има надежда. Всички говорители днес сигурно ще говорят за Холокоста, за освобождението, за събитията преди много години. Аз винаги съм обърнат към миналото, живея в настоящето, но моята мисъл е била винаги в бъдещето. В бъдещето в смисъл какво да направим така че нашите деца да живеят в един свят, за който всички се молим, за който всички вярваме, че ще дойде един ден, но да го направим с една стъпка по-близък, по-реален. Затова аз ще говоря за свободата, защото освобождението на лагерите в Освиенцим на тази дата 27ми, която е й поводът за тези тържества и следващите месеци, когато ще говорим за освобождението на останалите концлагери, всъщност думата освобождение води до свободата, тоест да бъдем такива каквито бихме искали да бъдем. Както знаете неведоми са пътищата Господни, по стечение на обстоятелствата сегашният министър на образованието ме покани за негов съветник по въпросите на образователната интеграция на етиническите малцинства и контактите с религиозните общности. Аз се съгласих да поема длъжността единствено с мисълта, че това е една мисия. Мисия, защото моето виждане е, че ако не започнем да работим с децата от четири-пет годишна възраст в момента и да им дадем това образование, което бихме искали те да могат да развиват в бъдеще, след това нещата са загубени. За съжаление за 25 години България загуби много време. Израснаха две поколения, две, защото знаете, че нашите ромски приятели раждат в ранна възраст, така че за тези 25 години децата вече имат деца и те са вече загубени като образователна част от нашето общество. Те са в една маргинализирана ситуация, в която не знаят български, не знаят да четат, не знаят да пишат. И мисията ни на нас е да направим така, че тези деца, които сега са на 4- 5 години, да им дадем този вкус към образованието, което ще ги направи след това свободни. Защото имаш ли образование, ти си свободен да вървиш по пътя, който искаш. И тук искам да споделя огромното ми преклонение към всички евангелски общности в България, защото аз много добре знам какво правите по места, какво правите в ромските махали, как там, където сте вие, няма проституция, няма наркотици, няма насилие над децата; има дух, вяра и единство. Така че се надявам, че заедно с вас ще можем да продължим да правим тази промяна, ще търсим начините, по които ще можем да въвлечем тези деца и да ги вкараме в един път към светлината и доброто. Благодаря ви и да сте живи и здрави!
А сега ми разрешете, може би ще продължа мъничко повече отколкото ми е предвидено по сценарий, да ви прочета една параша. Параша, знаете това са седмичните откъси от Тората, които четем в синагогата. Тази седмица, пак ви казвам, че пътищата Господни са неведоми, ние попадаме точно в една от парашите, която за мен е много съкровена и която говори точно за свободата и образованието. Тя се казва “Защо всички ние сме учители?”.
“И да разкажеш на децата си на този ден, това което Бог направи за мен като ме освободи от Египет” – това е едно от основните послания в Тората. Това е моментът, който всички очакват в продължение на 200 години. Евреите роби в Египет могат да си ходят. Десет наказания са поразили страната. Хората първо ги осъзнават, а фараонът последен. Бог е на страната на свободата и човешкото достойнство. Не можеш да създадеш нация, колкото и силна да е полицията и армията ти, ако поробиш един за сметка на друг. Историята ще се обърне срещу теб както го е правила срещу всички тирани познати на човечеството. И ето дошло е това време, евреите са готови да си тръгнат. Мойсей, техният лидер ги събира и се подготвя да се обърне към тях. Какво ще каже на това голямо събитие, на раждането на еврейския народ. Той може да говори за много неща, може да говори за свободата и освобождението от веригите и края на робството. Може да говори и за посоката, в която ще поемат, за земята напоена с мляко и мед или може би ще избере по-различна тема – за дългия път, който ги чака, за опасностите пред тях, това, което Нелсън Мандела нарича дългия път към свободата. Всяка една от тези теми би била добра реч на лидер, усещащ великия момент в историята на народа си. Но Мойсей не направи нищо от това, вместо това той говори за децата и за далечното бъдеще, за задължението да запазим спомена за бъдещите още неродени поколения. Три пъти в тази параша той се обръща към тази тема. “И когато децата ви питат какво имаш предвид с този текст да им кажете.”
Изход 12:26-27
И да разкажете на децата си в този ден. Това е заради това, което Бог направи за мен и ме освободи от Египет. И когато дойде време децата да ви питат въпроса какво значи това, кажете им.
Готови да приемат своята свобода евреите разбират, че трябва да се превърнат в народ от учители. Точно това прави Мойсей не само велик лидер, но и уникален. Това, което Тората ги учи е, че свободата се печели не на бойното поле, не на политическата сцена, не и в съда – национален или международен, а в човешкото въображение и воля. За да защитиш държавата ти трябва армия, но за да защитиш свободното общество ти трябват училища, трябват ти семейства и образователна система, чиито идеали се предават от поколение на поколение и не се губят. Така че евреите са народ, чиято страст е образованието, крепостите му са училищата, а героите му са учителите. Резултатът е, че когато Вторият храм е бил унищожен, евреите създават първата универсална система за задължително образование плащана с обществени средства. Помнете с добро човека Йешуа Бен Гамла, защото заради него Тората не беше забравена в Израел. Първоначално децата бяха учени от бащите си и затова сираците оставаха необразовани. И тогава се реши учители на децата да се назначават в Ерусалим и баща, който живее извън града, да може да ги заведе там и да бъдат обучавани. Но сираците отново останали без обучение. Това било решено, когато се назначили учители във всяка област и момчета на 16 – 17 години, които да им помагат. Но когато учителят се ядосал на ученика, той се бунтувал и напускал. Накрая Йешуа Бен Гамла дошъл и наредил учители да се назначат във всяка провинция и всеки град и децата от шест до седемгодишна възраст да ходят при тях. За сравнение Англия е създала универсална задължителна образователна система през 1870 г.
Сериозността, която мъдреците дават на образованието, може да се види и в следните два параграфа.
Ако град не създаде образование за младите, жителите му живеят под забрана, докато не си поканят учители. Ако те продължават да неглижират това задължение, градът се изключва от общността, защото светът съществува само чрез учението на маймуните.
Няма друга вяра, която да поставя такава огромна стойност на учението, нито вяра, която да го поставя на такова ниво в обществените практики. От самото си начало Израел знае, че свободата не може да се създаде със закон, нито да се поддържа от политически структури. Както казва американският съдия Лърнд Ханд “Свободата живее в сърцата на мъжете и жените. Когато умре там, няма съд, закон, конституция, която да я спаси”. Това е истината осъзната от нашите мъдреци. Тя е базирана на таблите, които Мойсей получава на Синай и думите му: “Тези табли са ни дадени от Бог, написани от Бог и написани с тези заповеди”. Мъдреците коментират този текст по следния начин. Трябва да четем не харут – записани, а херут – свобода, защото няма по-свободен от този, който изучава Тората. Това, което имат предвид е, че законите записани в сърцата на хората, няма нужда да се контролират от полиция. Истинската свобода е възможна само от възможността сам да контролираш себе си, без да трябва да контролираш другите. Без да приемаш доброволно списък от морално-етически ограничения, свободата остава лиценз и обществото се задължава да изпитва предупрежденията на твоите истини и желания. Тази идея за пръв път е представена от Мойсей в тази параша към евреите. Той казва, че свободата е повече от момент на политически триумф. Това е непрекъснат завет, който се предава през вековете и учи тези, които идват след нас, за бъдещето, защото моята свобода никога не бива да бъде жертвана в името на твоята или да се предава на нечия друга. Точно затова и до днес на Песах ядем маца, хляба на робството и опитваме горчивите билки на робството, за да си спомним тежкото робство и никога да не го причиняваме на друг. Най-старият и най- трагичен феномен в историята е това, че империи, които в един момент заемат целия свят, в крайна сметка замират и изчезват. Свободата става индивидуализъм, индивидуализмът става хаос, хаосът се превръща в търсене на род, той в нова тирания, която налага своята воля чрез сила. Това, което благодарение на Тората евреите никога не забравят, е че свободата е непрекъснат стремеж към образование, в което учители, родители, домове и училища са партньори в диалога между поколенията. Да учиш е в основата на юдаизма и пазител на нашето наследство и надежда. Точно затова, когато традицията отдава на Мойсей най-високата почест, не го наричат нашия пророк или цар, а го наричат Моше рабейну, Мойсей, нашия учител, понеже в сферата на образованието се печели или губи битката за доброто на обществото.
Аз си пожелавам всички да бъдем учители. Да бъдем такива, така че нашите деца да бъдат добри хора, да знаят къде отиват, за да могат да градят това бъдеще, за което всички ние с вас мечтаем. Благодаря ви още веднъж!
Видеозапис на изказването на г-н Роберт Джераси, Председател на Централния Израелтянски духовен съвет на 25.01.2015 г. можете да видите тук.
