Добър вечер на всички!
Когато получих писмото от пастор Аврамов да участвам отново във вашата среща, там беше сложен линкът, където човек може да види миналогодишните изказвания. Аз не го бях гледал, погледнах се и …Казах какво ново мога да ви кажа от това, което ви казах миналия път? Действително доста емоционално съм го направил. Вярвайте ми, беше от сърце!
Сега в петък участвах в една конференция, която беше наречена “Езикът на омразата и борбата срещу ксенофобията, антисемитизма и т.н”., която в доста черни краски описа състоянието на българското общество и относно езика на омразата. Ние сега с Хени, извиняваме се, че закъсняхме мъничко, идваме от едно друго събрание, в което имахме среща с един от водещите политици на Реформаторския блок, който в рамките на 30 минути говори за недоверието и в общи линии омразата, царяща в българското общество. Вярвайте ми, идвайки при вас, влизайки в тази зала, аз винаги се потапям в едно море на любов и една добронамереност, която вярвам, че е контрапункт на всичко това, което слушах тези дни и което слушам и в момента. Благодаря ви, пак казвам, че ви има, защото хора като вас носят надеждата и любовта в обществото, а това е единствената сила и начин, с който можем да се преборим с това, за което говорихме преди малко. Мисля, че това, което се е случило – всички го знаем исторически – преди много години е процес. То не е събитие, което се е случило от днес за утре, дошъл Хитлер днес и утре се случили нещата. Процес на години наред, когато обществото е било безчувствено или заблудено, или несенситивно към неща, които е виждало, че вървят нанякъде без да реагира. И затова аз не искам да се връщам толкова години назад, просто в рамките на няколко минути искам да кажа, че сега е моментът ние да не допуснем отново да се случат тези неща, които са се случили години назад. Ако не позволим да бъдем отново пасивни и безчувствени наблюдатели на това, което се случва в нашето общество в момента. А случват се, вярвайте ми, доста неприятни неща и вие ги виждате. Надига се огромна националистическа вълна, говори се с един език на омраза, който ние като Национален съвет на религиозните общности в България излязохме със специална декларация и казахме, че езикът на омразата не е езика на българския народ като съвкупност, има отделни хора, които го ползват разбира се. И мълчейки, и подминавайки маргинално тези неща, които се случват, без да реагираме, без да изкажем гражданска позиция, без остро да заклеймяваме това, което се случва, ние лека-полека ще доведем това, което се е случило преди години.
Тези отряди, тези, ако си спомняте преди години господин Расате извади едни гвардии с едни кафяви шинели, с едни ремъци с едни кафяви връзки, напомят изключително много на това, което се е случило преди години в България, за тези организации на легионери, бранници, ратници и т. н., които биеха, трошаха и правеха погромите в това общество, в България. Сега отново ги виждаме на улицата. На 15 февруари в България отново ще се проведе за седми или осми път т. нар. Луков марш в прослава на един генерал, който, знаете, е отявлен антисемит, фашист и т.н, донесъл доста проблеми на еврейското общество в България и на България като ангажимент към Германския алианц, но ние го славим с барабани, с факли по центъра на София, със знамена и т.н. и обществото мълчи. Ние пускаме декларации, обръщаме се към кмета на София, към всички институции – глас в пустиня. Нямало закон, с който тези неща да ги забранят. Така че, само заедно ние можем нещо да направим. И то само когато не мълчим. Защото по единично, криейки се, има един много хубав виц, който аз си разказвам с моите приятели арменците. Когато един възрастен евреин умирал, свикал синовете си и им казал: “Деца мои, пазете арменците!” И те викат: “Ама татко, защо? Какъв е проблемът?” “Пазете арменците!” Защо? “Ами защото като свършат с арменците, ще почнат с евреите.” Така че, може би ще свършат с арменците, ще свършат с евреите, но ще дойде време и за нас всички, които живеем. Така че моето послание днес не е толкова емоционално, колкото рационално. Моето послание е и това, което говорих на тази конференция за езика за омразата – основно на нея се говореше какви закони, как да ги наказваме, какво да направим. Аз казах, слушах, слушах: Господа, мисля, че е сбъркана постановката. Въпросът не е как да наказваме, въпросът е как да превентираме това. Тоест, как да възпитаваме младото поколение, че този език не е неговия, как да възпитаваме в младото поколение това чувство на любов и толерантност към ближния си, за да няма нужда след това да се наказваме. И това става от детската градина, това става от училището. И тука госпожа Бека Лазарова съм много щастлив, че е с нас. Тя ще ви разкаже как стават тези неща с един дълъг процес на възпитание. И това зависи от всички нас. Така че мисля, че вие като посланици на любовта, като посланици на вярата в доброто, като посланици на тази вяра в Господ, която може да ни помогне само да го направим всички заедно трябва да работим в тази посока любовта да стане език на българския народ, а не омразата. Благодаря ви още веднъж, че ви има! Не искам да ви отнемам повече време.
Само си позволявам да ви поканя утре от 17.30 в Еврейския дом има едно събрание с лекция с един италиански лектор, професор от Американския университет на много интересна тема във връзка с Холокоста. Добре дошли сте, ще се радвам да ви видим там! Гледайки тези свещички не знам колко от вас са били или са имали възможност да бъдат в музея в Яд Вашем, в мемориала на децата. За тези от вас, които не са били, това е едно голямо пространство тъмно, в което се виждат хиляди свещички горящи и се споменават имената на един и половина милион деца убити по време на Втората световна война. За мен въпросът, който си задавам първо е къде би бил светът сега, ако тези един и половина милион деца биха били живи. Какво сме загубили като знания, прогрес, наука, култура, музика, всичко, което в света можеше да се случи, ако тези деца бяха живи? Но там интересното е, че всички тези светлинки се възпроизвеждат от една единствена свещ. Там гори само една свещ, но така е направено, мултиплицирано с огледала и т.н., че виждате милиони. Така че, моето послание е всеки един от вас да бъде тази свещичка, която да мултиплицира след себе си много, много любов по света, за да можем всички заедно да обърнем този свят в едно добро място за живеене. Благодаря ви!
Запис на изказванетона г-н Роберт Джераси, Председател на Централния Израелтянски духовен съвет, 26.01.2014 можете да видите тук.
