Благодаря много!
Винаги за мен е адски вълнуващо, виждате, да бъда с Вас в тази зала, защото тя е пълна с любов и топлина. И винаги искам да Ви се поклоня за тази безкрайна любов към еврейския народ и Вашата подкрепа! Благодаря Ви!
За жалост, когато човек остарява сигурно става по-чувствителен и вълнуващ се, но времената са такива. Много е трудно човек да говори след две прекрасни и интелигентни дами като г-жа Дяченко и София, чака ги още една такава прекрасна и интелигентна дама, г-жа Албена Танева, мой приятел. Благодаря и на пастор Аврамов за тази покана! Сядайки да мисля какво да Ви говоря всеки път, което да е различно от това, което съм казал предишния път, и сядайки пред листа хартия пред компютъра, толкова много мисли ми нахлуват в главата и казвам си, отказвам се и каквото излезе на прима виста, това ще бъде. Моля за извинение, ако нещо се объркам! Гледайки тези столове на първия ред, ми е малко тъжно, защото днес между нас няма много хора, които обикновено години наред са гости на Вашето събиране, Хени Лорер, Сара Луна, Софи Данон, Виктор Барух, и тн. Слава Богу те са още между нас, но годините са години, немощта е немощ и трудно се придвижват, но тъй като с пастор Аврамов се опитахме да активизираме някои от тях, всички с дълбоко извинение се извиниха, че физически не могат да бъдат тука, но с цялото си сърце и любов Ви изпращат тяхната благодарност за това, че помните този ден и отново сте тука. Така че поздрави и от тях имате.
Преждоговорящите говориха за една дума, която напоследък много често почваме да срещаме, и това е безразличие или т.нар. ignorance. Това някак си да мислим, че това, което се случва около нас, не ни засяга и то никога няма да ни настигне. По този повод реших да Ви разкажа за няколко неща, това, за което и София, и г-жа Дяченко говори, как нещата се случиха, че дойдохме до Холокоста и този Холокост се случи.
Един от примерите, който напоследък страшно ме впечатли и възбуди, е един клип и една информация за събитие, случило се в Съединените Щати горе-долу преди 80 години – на 30.10.1939 г. Не знам колко от Вас са чували, аз никога не бях чувал, аз не съм сигурен и колко американци изобщо са чували за това събитие, но искам само да Ви покажа плаката и няколко снимки. Може би ще ги видите, да, малко е размътено. Това е 20 000 души сборище на американски неонацисти. Факт, който малко хора знаят. Самият клип е много потресаващ с поглед към залата. Не знам дали, пастор Аврамов, успяхме. Да, ето вижте, може би залата и сцената, и цялата постановка, и всичко, което се вижда, вдигнатите ръце с хитлеристкия поздрав. И всичко това навежда на мисълта как 1939 г. в сърцето на Ню Йорк 20 000 неонацисти се събират и после някак си този факт се избърсва от историята на Америка и никой не говори за него. Фактът е факт, защото 1939 г. много американци може би са се запалили по идеята, че някой им взел държавата и някаква малцинствена група трябва да бъде отново откъсната и Америка за американците. Как с всичката пропагандна наглост в пресата започват да излизат материали, за които София говори, как нещата, които се случват по улиците и се разбиват магазини и сгради, не се забелязва и не се говори. Американците залитат по това, но за съжаление Втората световна война, Пърл Харбър, бомбардировките, Япония отрезвява американския народ и всъщност разбира, че той не е за Хитлер, той е против Хитлер. И тази срамна страница някак си бива забърсана и скрита от общността, но тя съществува и показва как силата на една пропаганда, ако тя не бъде противопоставена спрямо обществото, може да повлияе и промие мозъците на тези 20 000 обикновени американци, които сигурно са се върнали от работа, погалили са децата, целунали са жената за вечеря и са отишли да крещят и викат на това сборище срещу един народ, който е имагинерна общност в Америка по това време. Един евреин, който случайно минава по улицата, влиза в залата и чувайки тези гадни, неприятни и насъскващи срещу неговия народ слова, се хвърля на сцената и се опитва да каже нещо. Той бива помлян от тези знаменосци. Вижте ги ръцете на хората, които стоят на сцената. Това много напомня атентата срещу Ахмед Доган, просто едно към едно можете да си го представите тези от Вас, които го помните, и как беше пребит човекът, който се опита да се качи на сцената. И по същия начин този евреин е пребит, със смъкнати панталони, влачен и изхвърлен от залата, след което е наказан с 25 долара глоба. Сигурно 25 долара едно време са били доста пари, но осъден за хулиганство и наказан с 25 долара глоба.
Тази история Ви я разказвам, защото много е важно да не бъдем безразлични. Това, което Вие правите и това, че Вие носите в сърцата си този спомен, и това, че Вашите деца са тук навън с Вас, показва, че не трябва да забравяме. Не трябва да забравяме какво се случва, защото идваме 80 години по-късно и искам да Ви покажа на тези от Вас, които не са видели клипа за атентата срещу синагогата, да го погледнат. Минутка мълчание, след което ще говорим.
Това е следствие на какво? Следствие според мен на изкривеното отношение на обществото за това, абе я да си трая, защото не се знае какво ще се случи. От къде идва това? От последните пребивания по магистрали на този, който свирнал, който го изпреварил, на този, който му взел предимство, слизат, хвърлят се, бият, пребиват. Хората се страхуват. Страхуват се да бъдат граждански позиционирани и активни, да заемат позиция, защото в обществото се насади понятие, че наглостта, безхаберието и арогантността някак си има предимство пред всичко друго, което може да се случи.
Една случка, която се случи в село Войводино. Тука нито политически искам да обсъждам, нито да корекционирам, който каквото е говорил, но изказване на един държавен служител доведе до събаряне на 70 къщи и оставяне на 200 души на улицата посред зима. Какво направи нашето общество? Да сте чули някой да е реагирал? Аз поне знам и съм горд от това, че единствено Организацията на евреите в България “Шалом” със специална декларация излезе по този повод. Ние заявихме, че индивидуалната вина не може да бъде прехвърляна върху цял етнос. Не са правомерни действия, наказвайки за вината на даден индивид цял един етнос. Не може да се говори и да се вменява поведение заради един индивид на цял един етнос. Защото нито Агенция за закрила на детето, нито Министерство на образованието пита абе, аджеба, тия деца къде ще отидат посред зима? Не! Ето това Ви е още един пример как нашето общество някак си се научи да мълчи, а това е най-страшното, защото мълчейки, ние поощряваме и даваме път на тези, които са нагли, арогантни и които прокарват всички тези идеи, за които ние сега говорим, че бяха в основата на нещото, което доведе до Холокоста. Така че хайде да не мълчим вече, хайде да не си крием главата в пясъка!
Аз съм винаги щастлив, че Вие сте тука, знам, че до Вас винаги има по три-четири души от Вашите семейства, тоест Вие сте много и аз се надявам, че много като вас ще бъдат такива будни и смели хора, за да продължим напред и да нямаме отново повторение на Холокоста.
И сега, ще ми позволите още пет минутки. Искам да Ви кажа, че сега, не говоря за Луковмарш, това грозно събитие, което ще се случи отново на 16 февруари по улиците на София и няма сила, която да го спре. Адски прилича на този марш, който Ви показах 1939 г. Слава Богу, вече имаме волята да се каже, че е морално укорим, но законово – не. Не нарушава законите. Дано в бъдеще се намери политическа воля законът да бъде променен така че да бъдат забранени и да не могат да се провеждат. Но ще станем свидетели и на това събитие. Организацията на евреите в България “Шалом” заедно със Столична община подготвя и Вие ще бъдете информирани допълнително на 10 март и Ви каним от все сърце. Ние каним всички религиозни общности да се включите в т.нар. Марш на толерантността. Дали ще се казва Марш на толерантността или не има тук малка дискусия по името на самия марш, но в неделя ще се състои събитието от църквата “Св. Неделя” до Паметника за благодарност на българския народ за спасяването на българските евреи, който е зад “Александър Невски” до Художествената академия. За часа ще Ви съобщим допълнително. Искаме всички, които вярват, че в България можем да живеем щастливо и спокойно, и съвместно, да бъдат на този марш, за да покажем, че не 1500 души по улиците на София маршируват със силата на това, което е гражданското общество, а ние, които сме там хиляди и аз се надявам, че ние ще бъдем действително хиляди. Така че чувствайте се поканени!
И накрая, за да разведря малко атмосферата, помолих позволение от пастор Аврамов да Ви презентирам една книга. Това не е търговска реклама, нямам процент от продажбата на книгата в никакъв случай, но напоследък няма много стойностни книги, които да Ви развълнуват, а темата е точно, което е описано в тази книга и тя се казва “Магията”. Ето това е книгата на издателство “Кибеа”. Който от Вас иска да си я купи, сигурно ще я намери в големите книжарници. И искам да Ви прочета какво написах по този повод, тъй като бях много развълнуван от самата книга. Отдавна не бях попадал на такова четиво. “Магията” е увлекателен роман за перипетиите на двама герои, в чийто край всеки получава това, което жадува. В ръцете ми попадна един наскоро излязъл роман, тясно обвързан като сюжет с еврейската и човешката тематика. Без да съм излишно патетичен, смятам, че този роман, подобно на падаща комета, осветява тъмния небосклон на нарастващия в Европа антисемитизъм и е талантлив контрапункт на езика на омразата. “Магията” на Емануел Бергман ми бе препоръчана от познат като ярък литературен дебют на тема, която по обясними причини, винаги ме е вълнувала. Препоръката беше кратка: Този роман не бива да се подминава! Подходих с големи очаквания и меко казано не останах разочарован. Може би и това, че аз съм евреин ме накара да се потопя с голям и клонящ към критичен интерес в детайлите и фактологията, свързани с бита, културата, религията и историята на литературните герои от моя етнос. Останах приятно изненадан от сериозните познания на автора и правдивостта, с която те се пресъздават. Въпреки че повествованието покрива дълъг времеви период от Първата световна война до наши дни, романът се чете много леко и на един дъх. Тук може би трябва да отдадем дължимото и на преводача Ивелина Банева и редактора Сирма Велева.
В романа се преплитат две сюжетни линии – едната е историята на Моше Голденхирш, син на равин и следствие менталист, известен в по-голямата част от живота си като Великият Дзабатини, а другата сюжетна линия е на Макс Кон, жадуващ да запази брака на своите родители, които са пред развод. Всъщност това са историите на два свята. Единият, стана ясно, е светът на Моше Голденхирш, преминал през борбата на евреите за оцеляване през годините на Холокоста, преживял преследвания и изтезания, които го принуждават да предаде най-любимия си човек. Другият е на едно съвременно дете, изправен пред шока от раздялата на родителите си, което панически търси да спаси техния брак и така да спаси своя свят от един крах. Старецът търси изкупление за своето предателство, момчето все още вярва в чудесата и търси магьосника, който да го сътвори. Двата свята се завихрят в най-неочаквани обрати и в края на романа се сблъскват в една неочаквана развръзка, в която всеки от героите получава това, за което е копнял. Романът е пропит с типичния тъжен еврейски хумор, на моменти толкова ефирно поднесен, че самоиронията трудно се различава. До голяма степен благодарение на този хумор историята се чете леко въпреки драматизма на самия сюжет. Не се учудвам, че “Магията” има над 2 милиона почитатели. Искрено се надявам, че и българският читател ще се наслади на тази майсторски разказана история и ще почувства дълбоко човешките послания за силата на изкуплението и прошката и за вечната вяра, че чудесата са възможни. Препоръчвам Ви я от сърце, за да имате един хубав уикенд, а на Вас Ви желая всички чудеса, в които вярвате да Ви се сбъднат и хубав и прекрасен ден! Благодаря!
Видеозапис на изказването на г-н Робърт Джераси можете да видите тук.
