Протестантската общност в България е една изключителна общност, която винаги ни облива с любов– нас, еврейската общност в България, евреите по света и Държавата Израел. Вие сте нещо, което винаги ни е крепяло, нещо, което винаги ни е давало радост и аз безкрайно ви благодаря, че ви има.
Наблюдавайки надписа зад мене, считам, че не е коректен, защото в думите: „Да помним, за да не се повтори” няма действие. Според мен надписът трябва да бъде: „Да помним, за да не позволим да се повтори”. Защото само паметта без действия на непримиримост срещу омразата не е достатъчна. Ние не трябва да позволим различният да бъде унижен, обиден, бит, низвергнат.
Днес сред нас има много младежи и може би когато говорим за времето на Втората световна война и Холокоста, за тях това е нещо много далечно. Това, обаче, с което започна Холокоста, го има в изобилие сред нас, в нашите дни. И това е безразличието и пасивността на хората.
Aз съм потресен от събитията през последната седмица – един стреля по шофьор в Пловдив, защото му взел паркинг мястото; друг стреля по жена и дете, защото пресичали пешеходната пътека … Това, което се случи в събота – тази грозна картина на побоища… 300 деца се бият в Парка на свободата… Вечерта минава просто клип по новините за тези неща, като че ли не се е случило нищо особено. Къде сме ние, къде ние реагираме? Как ние осъждаме, как нашият глас се чува, че това не е нормално? Не е нормално да има шествия като Луков марш, в който името на българския национален герой Васил Левски, личност, която е говорила за свобода, братство и равенство, се прикачва към името на един неофашист, един човек, който е бил начело на пропагандата в България за избиване на хора.
Докога ще търпим? Докога ще се крием, докога ще бъдем анонимни? Ако не противодействаме на тази омраза и ненавист, която блика сега в обществото, ние отиваме в много опасна посока. След година-две може отново да се озовем на мястото, за което сега се мъчим да си спомним.
За съжаление не правим достатъчно, за да не се повтори това, което доведе до Холокоста. И затова всеки малък светъл лъч в нашето общество като това момченце, което спаси друго дете от скалите – ние го превърнахме едва ли не в светиня на българския народ, защото всеки търсеше нещо минимално добро, с което да се идентифицира. Но ние го преекспонирахме и може би изкривихме характера на това дете с такова огромно внимание върху едно действие, което е нормално действие на едно човешко същество спрямо друго. Две деца намериха портфейл с 300 лв. и го предадоха – медийно събитие! Защо доброто, което се случва в обществото, го правим екстраординарно и бързаме да го покажем на целия свят, а това, което е страшното, лошото – мълчим и го подминаваме?
Бог е казал: „Обичай ближния си, както обичаш себе си”. Вие всички сте вярващи, вие работите за това, вие за това се молите и ние също за това се молим. Хайде да обичаме ближния. Хайде да пропагандираме тази идея, че брат с всеки е брат. Това, което пяхте вие – че Господ не оставя никой сирак – трябва да го кажем – трябва да помогнем, трябва да сме безмилостни към такива прояви на агресия и злоба в това общество, защото иначе до никъде няма да стигнем. И затова – благодаря ви, че ни поканихте, благодаря, че говорихме за това и отново се връщам към това, което казах в началото: не само да помним, но трябва и да действаме.
