Изказване на г-н Ури Резник, Втори Секретар на Посолството на Израел в България, направено на 27 януари 2008 г. в ХЦ “Победа” по повод Международния възпоменателен ден на Холокоста

Реч на г-н Ури Резник

Уважаеми г-н Председател на Районната организация на евреите „Шалом” в София,

Уважаеми официални гости,

Уважаеми дами и господа,

Историческата дата, която честваме днес, бележи края на чудовищния нацистки режим. На тази дата през 1945 г. е бил освободен лагерът Аушвиц от войските на Съюзническите сили. За всеки евреин това е ден на болка и скръб. А за всеки човек, който притежава съвест, това е ден на морална равносметка.

Позволете ми да започна с еврейската молитва, която ние отправяме към Бог и в която се обръщаме към Него като Господ, който е пълен с милост. Тази молитва е в памет на шестте милиона от хората на моя народ, които бяха убити от нацистите.

Боже, който си пълен с милост, и който обитаваш във висините: Върху крилете на Своето Божествено Присъствие, молим Те, дай покой на душите на тези, които са святи и чисти и които светят като сиянието на небесата: Дай покой на душите на шестте милиона евреи, жертви на Холокоста в Европа, които бяха убити, заклани, изгорени и унищожени по всякакъв зверски начин от немските нацистки убийци и техните съюзници от другите нации. Затова нека Господ на милостта да ги закриля с крилете си за вечността и нека да свърже душите им с връзката на живота завинаги. Господ е тяхно наследство. Нека техният покой да бъде в рая и нека те да достигнат до тяхната подобаваща съдба при възкресението от мъртвите в последните дни. Амен.

Понякога е трудно да си представим, че са изминали само шест десетилетия от тези ужасни дни. Изглежда толкова трудно, и дори невъзможно, да си представим, че такива чудовищни престъпления могат да бъдат извършвани отново. За съжаление обаче, когато се вгледаме в света около нас днес, когато поколението на оцелелите от Холокоста е все още сред нас, вече чуваме гласове, дори на президенти на държави, които твърдят, че Холокостът никога не се е случил. И тъй като почти винаги тези гласове на ожесточение възпламеняват крещящи викове, които подстрекават към физическото унищожение на Държавата Израел, трябва да разберем, че опасността от това Холокостът отново да се повтори, не е плод на човешкото въображение. Един от големите борци за основни човешки права на хората от своя етнос, д-р Мартин Лутер Кинг, много добре е успял да охарактеризира същността на антисемитизма и антиционизма. Кинг казва: „Приятелю, ти заявяваш, че не мразиш евреите, че ти си просто антиционист. Но аз ти казвам: „Нека истината да зазвъни от най-високите планински върхове, нека да заечи по всички долини на Божието творение. Когато хората критикуват ционизма, те имат предвид евреите”. По времето на Холокоста, Държавата Израел все още не беше създадена. Ние бяхме зависими от милостта на нациите по света. И с изключение на някои невероятно благородни хора, които за съжаление не бяха мнозина, нациите на света ни предадоха в ръцете на убийците. Сред тези редки изключения, сред тези благородни хора е и българският народ, който заема едно много достойно място в това отношение. Едва ли е възможно да се преувеличи огромната заслуга, която вие, българският народ, имате за спасяването на мнозинството от евреите, намиращи се на българска територия по времето на Холокоста. Спасяването на българските евреи не беше резултат от някакво решение, спуснато отгоре, от властта по това време, но точно обратното – това беше автентично народно движение, един вид въстание на самия народ – хора от различни групи на обществото – членове на парламента, на различни професионални сдружения, лекари, адвокати, и разбира се, вярващите хора в България – те всички въстанаха против злите планове на тогавашния режим да изпрати българските евреи с влакове до лагерите на смъртта. Същевременно обаче трябва да помним, че съдбата на над 11 000 евреи, живеещи в териториите, окупирани от България по времето на Втората световна война, беше различна. Животът на тези евреи приключва трагично, с жестока смърт в лагера Треблинка, след като те са изпратени там от българските власти.

Днес България с право се гордее относно спасяването на българските евреи по времето на Холокоста. Би било погрешно обаче да мислим, че днес в България антисемитизмът не съществува. Вече повече от две години в българския парламент има партия, която е издигнала като свое знаме омразата към евреите, наред с омразата към други малцинствени групи. От момента на влизането си в структурите на законодателната власт тази партия придобива все повече политическа сила и влияние на различните нива на управление. Вече месеци наред ние сме свидетели на поредица прояви на вандализъм срещу еврейски общности из цялата страна и дори срещу паметниците на тези, които имат важен принос за спасяването на българските евреи, като например Димитър Пешев. Госпожи и господа, това не е измислица, това са истински факти. Точно поради похвалното историческо наследство на България в борбата срещу антисемитизма ние сме длъжни да направим всичко възможно, за да се борим срещу подобни явления. Заплахата срещу евреите, които са български граждани, е всъщност заплаха срещу самите основи на вашето общество и държава. Вчера в нашата синагога, както и във всички други синагоги по света, ние прочетохме откъс от Тората (Петокнижието на Мойсей) и в този откъс се разказва за Йотор, тъста на Мойсей. Йотор е известен най-вече с убежището, което той предостави на Мойсей, когато Мойсей беше принуден да избяга от Египет. Периодът на египетското робство е един от най-мрачните периоди в историята на нашия народ и затова Йотор заема заслужено място на почит в еврейската традиция, дори и до днес. Според учените по египетска цивилизация, в древния египетски език коренът „йетер”, от който произлиза името на Йотор, означава „голяма река”. Представете си колко превъзходен характер трябва да е притежавал този човек, живеещ в пустинята, ако това е било значението на неговото име. В името на Йотор се съдържа едно дълбоко символично послание, което е изключително важно за нас: В място, където наоколо е само пустош, безнадеждна липса и смърт, тече с постоянство и посвещение една река, която носи насърчение, живот и надежда. Нима може да се намери по-добър символичен образ за българския народ, и особено за вярващите хора от вашия народ, които проявиха изключителен героизъм и смелост, за да спасят своите еврейски съграждани? Тези хора бяха именно такава голяма река на човечност и морал сред огромната и мрачна пустиня на Холокоста, която цареше в по-голямата част на Европа през онези дни. Вие, българският народ, бяхте тази голяма река сред пустинята, наречена Холокост. Вие, госпожи и господа – вие, които сте сред истинските приятели на народа на Израел в нашето поколение – вие продължавате да бъдете и днес тази голяма река за нас; вие сте Йотор на нашето съвремие. Позволете ми от името на Държавата Израел да ви благодаря за всичко, което сте направили и продължавате да правите за народа на Израел и да подкрепя ръцете ви в това ваше свято дело.

И нека наистина, благодарение на вашето постоянство и посвещение, Холокостът никога да не се повтори.

Благодаря ви и бъдете благословени!