Здравейте,
Добро утро, добър ден,
Не е това общността, към която искам да се обърна. Нито един член на забележителната Ви общност няма нужда да бъде призоваван. Умението, наистина вълнуващото умение, да се говори не по банален начин, не по познатия ни начин, защото това са думите, които се казват, а по вълнуващ начин, е пътят, който може да ни доведе до друго бъдеще. Всички знаем прочутото изречение на Ерих Мария Ремарк, че смъртта на милионите е само статистика и че само смъртта на отделния човек е смърт. За разлика от животните, хората знаят, че са смъртни и от момента, в който осъзнаваме себе си, по някакъв спонтанен начин се страхуваме от смъртта. И всеки по свой начин има как, намира как може би, да мисли по спокоен начин за това. Но при всички положения от първите ни часове, първите моменти, в които ние осъзнаваме този тревожен въпрос, ние мислим за смъртта тогава, когато сме наистина възрастни, някъде там на 100. Кога ще се случи не е съдено да знаем, но можем докато сме живи, всеки един наш ден да живеем по един почтен начин – толкова е банална, изтъркана да кажем думата да е почтено.
Наистина ли е така? Аз искам да се обърна към Вас като университетски преподавател, социолог, преподавам такива дисциплини. Вярвам, че е изключително важно ние да бъдем не само компетентни, това безспорно е важно във всяка една област, да работим така сякаш наистина има смисъл. “Сякаш” го казвам просто заради ритъма на изречението, но наистина има смисъл. Но освен всичко трябва да ни води почтеността. Във всяка една професия ние можем да положим нашите знания в името на съзидание и във всяка една професия можем да положим нашите знания не в името, но за деструкция. Компютърен гений може да създаде среда, в която ние да общуваме, създава възможности да живеем в бъдещето, но може да създаде и компютърен вирус и да унищожава. Един учен открива тайната на знанието и може да открие лекарство и как ние да живеем по-дълго, но може да измисли и оръжие, с което ние по-лесно да приключим това, което ни е срещнало на земята. Какви ще станем, зависи от всекидневието на всеки един.
В научната област, в която съм, има едно много важно понятие, казва се социализация. Това е начинът, по който един индивид се интегрира в обществото. Как научаваме какво е редно и какво е нередно, какво е приемливо и какво е неприемливо? Мисля, че всеки един ученик може да попълни вярно теста в училище и да разпознае верните отговори за информацията, която е запомнил. Няма, обаче, как в тест да отговорим за онова, което е почтеното. Това доказваме със своето поведение всеки ден. Това, че днес имаше лица на хора, припомянето, че всъщност откакто свят светува всеки един се вълнува по начина, по който и ние се вълнуваме, децата ни да са заедно с нас, да са щастливи, да имат бъдеще, не непременно да имат златен медал. Вълнуваме се от уникалното постижение на Григор Димитров, защо уникално, защото е постижение. Нека да се замислим дали искаме да сложим като брошка на ревера си постиженията на другите или да се вдъхновим от примера им, да можем в нашата дейност, в нашето всекидневие да работим всеки ден така, че да има смисъл, да постигаме неща. Не всеки има талант, усърдие и характер да издържи да бъде първенец. Животът не е само за първенците. Да не бъдем популярни не е дефект. Нима е по-малко значима работата на една учителка в едно неелитно училище, някъде съвсем накрая, което е спечелило макар едно дете да му стане интересно макар едно изречение? Това е нашата мисия според мен, на всеки един от нас. Да открием как всеки човек има място под слънцето и всеки ден да се стараем не благодарение на обстоятелствата, а въпреки всичко, да продължим да бъдем почтени в свят, в който това е много трудно.
Моята дума днес е, че най-големият ми страх е озлоблението, с което ние живеем всеки ден. Това ни разрушава. Начинът, по който можем да преодоляваме това, е всеки ден, когато отново и отново се сблъскваме с всичко, което ни омерзява, тревожи, ядосва, да не му отвърнем със същото. Християнско е в края на краищата. Юдейско е, мюсюлманско е. Във всяка една религия, едва ли някой учи някого “Бъди зъл!”. Няма наука, която учи това. В университета се преподава рационално знание, но чрез него, чрез начина, по който човекът се е превърнал в мярка за всички неща, цивилизацията се е преместила напред. И остава най-лесното – да умеем да правим избор.
Много благодаря за поканата и отново Ви поздравявам за това, че Вие не прекъсвате, не преставате да бъдете тук заедно, заедно с децата си! Непременно поставете това в интернет, нека по-голяма зала да имате другия път и да поканим още хора. Аз съм готова да поканим студенти, за да могат да бъдат развълнувани по начина, по който умеете да правите това. Бъдете живи и здрави!
Нека се поклоним и на тези трима уникални човека, които са тук – на Виктор Барух, на Хени Лорер и на Софи Данон за техния неуморен дух да дават пример, че човек през целия си живот може да живее с изключително удоволствие и посвещение, и вдъхновение, и интелект. Удоволствие е, че животът ни е срещнал. Бъдете живи и здрави и нека паметта за този ден да бъде високият стандарт, по който ние се равняваме, а не просто се закичваме!
Благодаря!
