На тъжния ден, който трябва да ознаменуваме с това тържество, аз съм много радостна, че съм заедно с вас. Благодаря ви, че сте тук и че мога да говоря няколко думи по този повод пред цялата тази аудитория, пред нашия посланик, който е тук наш висок гост, пред Андрей Аврамов, който е наш много добър приятел.
Ще си позволя да застъпя един друг аспект на въпроса за Холокоста. Това, че е съществувал Холокостът, е един безспорен факт. Ще се спра на едно изказване на проф. Уилям Замелсон от Унивеситета в Тринити, който е единственият оцелял от цялото си семейство, които са загинали в нацистките лагери. В свой обстоен труд той описва с богат илюстрационен материал свидетелства за всички престъпления, които са били извършени срещу хуманността. Това, което казва той е: “Това, че съм оцелял, ме задължава да бъда свидетел докато съм жив на всичко онова, което е известно и има сили за отричане тотално на онова, което се е случило и те се опитват да го отрекат и го окачествяват като лъжа.” Моето дълбоко убеждение, казва проф. Замелсон, е, че да се отрича истината за всички ужасяващи факти от Холокоста само по себе си е една голяма лъжа. Съществуват безбройни снимки, филми, много от които са правени от самите нацисти, от SS-службите на нацистите, така и от Съюзниците, които са осъществили освобождаването от лагерите. Толкова много документи за това, което се е случило, обаче има немалък брой хора и организации, които считат цинично, че всички тези факти са пълна измислица. С това те целят да внесат дезинформация, които внушават антиеврейски настроения, разпространяват по всички възможни медии – интернет, радио, телевизия, преса и за съжаление броят на хората, които се влияят от идеята за отричане на Холокоста и тяхната активност нараства. Особено набира скорост този процес през последните години. По този начин лъжливи версии за това, че не е имало Холокост по време на Втората световна война е една вредна амнезия на случилото се. Отричането на Холокоста се разглежда като разновиден аналог на антисемитизма. Жан-Мари Льо Пен, този, който вие добре знаете, привърженик на Националния фронт срещу проявите на демокрацията, поема тази роля да отрича Холокоста. Лидерите на твърдата линия на Националния фронт на Жан-Мари Льо Пен застават на все по-крайни позиции, налагат идеята за еврейска конспирация като част от тяхната стратегическа позиция за отричане. Това поведение послужи на привържениците на тази идеология като зареждаща батерия да се засили антисемитския стремеж. През 1986 г. идеолозите на Националния фронт ревизират резултатите доколко публичните информационни средства допринасят за отричането на Холокоста. Льо Пен прави своята първа публикация по този въпрос. Той си задава въпроса: Съществували ли са газови камери? Това трябва да се докаже с изучаване на този въпрос с модерни средства на историческата наука. Съществували ли са газови камери? Това средство за умъртвяване може би е една голяма спекулация? Льо Пен вижда в лицето на тези исторически изследвания сериозна опора за внушаване на всички, които вярват, че Холокостът не е съществувал.
Основното верую на отричащите Холокоста е, че това е един мит и начин да се организира световното еврейство така, че да получи финасова поддръжка от всички ционистични организации, което би засилило тяхното значение, би им придало имунитет срещу отрицателите на Холокоста. Последните лансират даже абсурдното твърдение, че Съюзниците обединени срещу Хитлер, са били не по-малко садисти в сравнение с нацистите, които затвърждават основното си верую, че Холокостът е една голяма лъжа. Те тотално отричат, че Хитлер е бил идеолог на анихилацията. И на тази абсолютна лъжа се намират хора, които вярват.
На 16-17 март 2008 г. в Холокост центъра на университета в Мейн се е състояла конференция по въпроса за отрицанието на Холокоста. Особено голямо внимание е било отделено на т.нар. иранско становище по този въпрос. Организира се една конференция по въпроса за отричането на Холокоста в Техеран наречена “Обзор върху Холокоста – глобален поглед”. Иранският президент Махмуд Ахмадинаджад е председателствал тази конференция от началото до края. Бил е представен един много странен колектив от говорители като например лидерът на Ку Клукс Клан Давид Дюк, заслепените последователи на антиционистките настроения, официалните представители на немската неонациска националистическа партия заедно с професионалния отрицател на Холокоста, т. нар. Фредерик Тобен, които са изнесли лекции по темата. Друг един французин е нарекъл Холокоста, забележете, пълна измислица, а неговата американска колежка Вероника Кларк е охарактеризирала събитието с израза: “Евреите направиха пари от Аушвиц.” Проф. МакНейли е декларирал, че що се отнася до Холокоста той е смешен, той е абсурден, все едно да вярваш във вещици и магии. Белгиецът Леонардо Клеричи твърди, че вярва, че “стойността на метафизиката е по-голяма отколкото стойността на историята”. Тази конференция е кулминацията на кампанията, която стратира през октомври 2005 г. с изкаването на Махмуд Ахмадинаджат за заплаха от агресия и война. Той казва: “Този режим, който окупира Ерусалим, трябва да бъде елиминиран от страниците на историята”. Тези думи предзивикаха силна международна критика. По-късно същият този Махмуд Ахмадинаджад изостря своя агресивен тон и прави изказване, че Холокостът е събитие, което предизвиква насмешка. В основата на описаното явление за отричането на Холокоста лежи многовековното отрицателно отношение към евреите в света. В тази нова фаза се създава тоталното мнение, че евреите през 20 век получават своето чудовищно изражение по време на Холокоста, особено след създаването на Държавата Израел. Директно се насочват към опити тази държава да бъде заличена. Съгласно тези изявления ционистите искат да управляват света, те са се наложили като основни притежатели на банки, фирми, диктуват работата на обществените медии и се налагат в културата на всеки един отделен народ. На базата на тази концепция външният министър на Иран Манухер Мотаки изкава мнението си на състоялата се конференция, че мястото на Израел не е в Палестина, че трябва да бъде изтрита от цялата географска система. Елимиринатето на Израел е едно от последствията от движението, което последователно търси доказателства да бъде отречен Холокоста.
Общоприет апел при отбелязването деня на Холокоста е да помним. Към който логично е да добавим и тревожното предупреждение, алармения камбанен звън да не се допуска разпространението и утвърждаването на лъжата за отричането на Холокоста, за да не се превърне човечеството в оскотяло стадо.
Това го казвам като се обръщам към фразата, която е казал райхсканцлерът на нацистка Германия и министър на Пропагандата и информацията Йозеф Гьобелс, който казва: “Една лъжа повторена 100 пъти става истина”. Със средствата за масова информация, казва той, всеки народ може да бъде превърнат в стадо свине.
Юлиус Фучек, чешкият писател и журналист, активен участник в съпротивителното движение срещу нацистите, убит от нацистите, в своето най-известно произведение “Репортаж с примка на шията” отправя своя заключителен възглед към човечеството:
Хора, обичам ви, но хора бдете!
Ани менахим. Аз вярвам.
Благодаря ви за вниманието!
Видеозапис на изказването на проф. Хени Лорер на 25.01.2015 можете да видите тук.