Уважаеми г-н Посланик на държавата Израел, Уважаеми г-н Бенвенисти, Уважаеми г-н Джераси, Уважаеми официални гости, Уважаеми дами и господа, братя и сестри,
През изминалата седмица се опитах да пресметна колко народни представители е имало в нашата страна от 10 февруари 1879 г., когато е създадено първото Учредително събрание след Освобождението от османско владичество, до днес. С изненада установих, че от Освобождението до днес ние сме имали над 17 000 народни представители. Над 17 000 депутати… Много от тях са били изключително интелигентни, влиятелни, заможни и успешни за своето време хора. Но за колко от тях светът някога е чувал?… Не знам какъв е точният отговор на този въпрос, но знам, че цяла България и цяла Европа е чувала за един от тях – Димитър Йосифов Пешев. Защото освен с почетното гражданство на Израел и с посаденото дърво на негово име в Гората на праведниците в Ерусалим, делото на Димитър Пешев е почетено и в сградата на Съвета на Европа в Страсбург, където наред с бюстовете на основателите на Обединена Европа е поставен и бюстът на Димитър Пешев.
Защото в хода на времето, това, което е важно, това, което има значение, това, което се помни, не са имената на най-заможните, на най-успешните и на най-интелигентните. Времето признава единствено делата на праведност, делата на смелост, делата на състрадание – доброто, което е било извършено. И затова бюстът на Димитър Пешев се намира в сградата на Съвета на Европа в Страсбург. Затова днес има повече българи, които знаят за заместник-председателя на Народното събрание Димитър Пешев и неговата подписка, отколкото, за когото и да било друг български депутат. Това не пречи през 1945 г. Народният съд да осъди Димитър Пешев на 15 години затвор за фашистка дейност, антисемитизъм и цитирам “за преследване на евреите”. Това е присъдата на Народния съд над човека, направил толкова много за спасяването на честта на своя народ и страна по времето на Холокоста. Слава Богу поради застъпничеството на евреи с влияние той лежи само година и един месец в затвора, но това не може да промени факта, че през 1973 г. Димитър Пешев умира в нищета сякаш забравен от всички хора. Обаче историята притежава дарбата да не забравя тези, които са извършили дела на праведност.
Днес, както и всякога преди, има хора, които правят гръмки изказвания за свободата на хората и за човешките права, които обаче не биха поели какъвто и да било риск да защитят някого, ако това ще накърни и засегне собствените им интереси и положение. Но това не е историята на Димитър Пешев. И това е същинската причина днес ние да говорим за този забележителен човек, чийто живот ни напомня, че ние също не бива да оставяме събитията просто да се случват и да минават покрай нас. Димитър Пешев пострада за своята смелост, той изгуби позицията си, впоследствие изгуби имуществото си и правото да упражнява своята професия и накрая си отиде в мизерия. Но днес ние отдаваме почит на един човек, който беше велик лидер, за когото неговите ценности бяха по-важни от неговата кариера, по-важни от неговото благоденствие и дори по-важни от неговия живот.
И това е връзката между поколенията родена от делата на праведните, която събира отново заедно поколения, които са били откъснати едно от друго поради идеологическо мълчание или историческата несправедливост на определена епоха. Делата на праведните минават през всяка бариера, те надживяват времето, прескачат всяко идеологическо затъмнение и свързват идващите поколения с предходните. И няма сила, която да може да ги спре. Което ни напомня, че това, което постигаме като личен успех в живота, е важно, но това, което правим за другите хора, е по-важно!
През 1943 г. Димитър Пешев е заместник-председател на Народното събрание. Научавайки от делегация на свои съграждани от Кюстендил, че близо 50 хиляди евреи от старите предели на България ще бъдат депортирани в лагерите на смъртта, Димитър Пешев инициира протестно писмо до министър-председателя против депортацията. В писмото се казва: „Експулсирането на българските евреи ще опетни репутацията и мястото на България сред другите народи.”
Димитър Пешев успява да получи подкрепата на 43-ма български депутати, които слагат подписите си под това протестно писмо, с което се иска отмяна на депортирането. Заради това си действие Димитър Пешев е свален от поста на заместник-председател на Народното събрание. Но общественият отзвук и натискът от безпрецедентния факт, че парламентът трябва да дискутира тайните планове за депортация на българските евреи, допринася за тяхното осуетяване за разлика от запазеното в тайна депортиране на евреите от Тракия и Македония. На практика протестът на Димитър Пешев постига целта си. Цялата еврейска общност от 49 000 български евреи беше спасена и не замина за лагерите на смъртта.
Помислете за това, което преди 70 години направиха всички тези българи: Нима то можеше да спре немската машина?… Днес ние четем за изключителната роля на Българската православна църква, която открито се противопоставя на плановете за депортиране на българските евреи. В протестното писмо, изпратено от Българския писателски съюз, четем следните думи: „Съвестта на българската нация е поставена на карта. Ако позволим това да се случи, ние никога няма да можем да изчистим това грозно петно от нашата национална гордост.”
Днес хората посочват различни причини за опазването на българските евреи. На немците не им стигна времето да депортират българските евреи, казват някои; това беше българската бюрокрация, която забави изпращането на българските евреи, казват други… Беше обратът на хода на войната, казват трети; нищо не е можело да стане без подписа на царя, казват четвърти, защото според тогавашната конституция крайното решение го е взимал царят. Но всъщност българските евреи бяха спасени, защото всички тези хора направиха нещо. Всичко, което стана, бе, защото те действаха и нищо от това, което стана, нямаше да стане, ако те не бяха действали. Защото всичко, което онова поколение българи живели през 1943 г. трябваше да направят, за да опазят своите евреи, те го направиха и те спасиха своите евреи.
Димитър Пешев направи това, което той е можел да направи, Елин Пелин направи това, което той е можел да направи, да се срещне с Цар Борис III и да се застъпи за евреите, екзарх Стефан направи това, което той е можел да направи, да приеме еврейската делегация и да организира молитва в храм Александър Невски за спасяването на българските евреи. Списъкът е огромен и включва Лекарския съюз, Адвокатския съюз, Съюза на писателите, Българската търговска камара, спортно дружество “Славия”, Българската работническа партия и дори Съюза на запасните подофицери. И защото всички тези хора направиха нещо, ние всички с вас днес сме привилегировани да можем да участваме във възпоменателна служба, която е свързана и с едно чудо – опазването на живота на 49 000 български евреи.
Библията ни учи да не разчитаме на това, че чудесата ще паднат от небето, но да постъпваме правилно и да действаме правдиво във всяка една ситуация. И Бог казва: Не се безпокойте! Вярвайте Ми! Аз ще бъда там и ще направя това, което Аз мога да направя, ако вие правите това, което вие трябва да направите. И тези от нас, които имаме тези ценности и тази дълбока вяра, трябва да си напомняме за нашата отговорност и за нашето задължение да действаме и реагираме, а не само да разчитаме на някаква Божествена интервенция. Защото Бог ще бъде там, ако ние вършим това, което е нашата част. Без куража и чувството на отговорност пред Бог и пред следващите поколения на хора като Димитър Пешев българските евреи никога нямаше да бъдат опазени.
Най-голямото наследство, което ние можем да оставим на поколенията след нас, са делата на праведност – това да стоим зад това, което е право и истинно в нашето време и да действаме. Документите, които ние днес имаме и четем, свидетелстват, че онова поколение българи съзнаваха, че ако стоят, мълчат и гледат това, което става, те ще станат съучастници в престъпление, което не бива да бъде извършвано. Ето защо митрополит Кирил се противопоставя на властите, прескача оградата на еврейското училище в Пловдив и спира депортирането на пловдивските евреи. Той поставя събраните за депортиране евреи под своя закрила и заявява, че ако ги натоварят на вагоните, той ще легне на релсите пред влака. За това си праведно дело през 2000 г. той е провъзгласен от Яд Вашем за праведник между народите.
Живеем във време, в което хората не познават историята си. Но ако някой успее да ни открадне миналото, той ще успее да ни открадне бъдещето. Ако бъдат отрязани корените ни, разказите за достойните личности от нашето минало с техните ценности и идеали, за какво ще стоим ние с вас днес?… Тези личности и събития са много по-важни за нашето бъдеще, отколкото за нашето минало. Ние няма да позволим това да се случи. Познаването на историята не е заради миналото, историята е заради бъдещето. Ще ви дам пример.
В продължение на хиляди години евреите никога не позволиха думите „Догодина в Ерусалим“ да изчезнат от устата им. По време на гоненията, по време на погромите, по време на изселванията, по време на концентрационните лагери те продължаваха да се поздравяват един друг с думите: Догодина в Ерусалим!… За деветнадесет века евреите не позволиха на нищо да прекъсне тяхната връзка със земята на Израел и с Ерусалим. През всичките тези години в изгнание, където и да се намираха пръснати по земята, евреите не спираха да се молят за Ерусалим. Един ден се случило Наполеон да мине покрай еврейска синагога по време на Шабат и да чуе плач и вопли от нея. Той се спрял и попитал: „За какво плачат тези хора? Какво се случва там?“ И след това изпратил адютанта си да влезе и да разбере. След малко адютантът му се върнал и казал: „Евреите плачат за унищожението на Ерусалим.“ „А кога се е случило това?“… Адютантът се върнал обратно да попита, след това излязъл и казал: „Преди 1700 години.“ На което Наполеон отвърнал: „Всеки народ, който продължава да плаче за града си в продължение на 1700 години, е предопределен един ден да се върне там.“ Днес евреите вече са се върнали – историята не е за да изучаваме миналото, историята е, за да имаме бъдеще.
Ето защо да помним делата и постъпките, извършени преди 70 години, е толкова важно. Не само защото така ние знаем истината за това, което се е случило, но защото така сме изправени пред нашата отговорност за днес и за бъдещето. Изучаването на историята по спасяването на българските евреи ни дава безценен урок. Никой от тези българи живели преди 70 години не можеше да го направи сам, никой от тях не можеше сам да се пребори с всички предизвикателства, но понеже не бяха един или двама, понеже бяха много, заедно те успяха. Божието Слово ни учи, че никой от нас не може сам, че ние всички се нуждаем един от друг. Ние всички сме толкова различни и ние всички сме склонни да преувеличаваме различията си. Но когато се съберем заедно, както тази сутрин, ние осъзнаваме, че има повече неща, които ни обединяват, отколкото разделят. Може би най-важното, от които, откриваме в думите на Имре Батори. Рискувайки живота си, Имре Батори помага на много евреи в Унгария да оцелеят ужасите на Холокоста. Запитан защо е помагал на евреите, той отговаря: Защото знам, че когато застана пред Господа в Съдния ден, на мен няма да ми бъде зададен въпросът, който беше зададен на Каин: “Къде беше ти, когато кръвта на брат ти викаше от земята?”
Тази сутрин ние с вас погледнахме назад към събития, случили се преди 70 години, не само за да почетем паметта на невинните, но за да умножим доброто наследство, което имаме за следващите поколения. От историята ние научаваме, че в своето си време постъпките на праведните може да бъдат презирани и считани за нищожни, но посланието им ще продължава да звучи през вековете и във вечността.. Ето защо би било истинска трагедия за нас да забравим, да не изучаваме и да не се вдъхновяваме за днешния ни ден, от хилядите праведни постъпки на онези българи, живели преди 70 години. И позволете ми да завърша с част от думите на Димитър Пешев от неговото протестно писмо: “Малките народи не могат да си позволят да пренебрегнат тези морални аргументи, които винаги ще бъдат едно силно, може би най-силното оръжие, останало на тяхно разположение”. Нека пазим спомена за случилото се и нека познаваме историята си, за да можем да живеем достойно живота си!
Дами и господа, благодаря Ви за вниманието!
