Освен евреите, по времето на Втората световна война ромите също са били подложени на етническо преследване и геноцид. Въпреки че нюрнбергските закони за “Защита на немската кръв и достойнство”, приети на 15 септември, 1935г., не се отнасят специфично за ромите, допълнителните коментари по тези закони определят и “циганите” като расово по-нисшо малцинство с “чужда кръв”.
През юни, 1936 г. в Мюнхен се създава “Централно бюро за борба с опасността от циганите”. Към края на 1938 г. Химлер, главнокомандващият на СС, издава заповед за регистрирането на всички “цигани, полу-цигани и номади с поведение на цигани” на възраст над 6 години с цел “отделянето им от германската нация”.
Депортирането на немските роми започва през март 1940 г. – 2800 мъже, жени и деца са изпратени в гр. Люблин, Полша. В началото на ноември, 1941 г. 5000 австрийски роми са депортирани най-напред в гетото Лудж, а оттам в лагера “Хелмно”, където са умъртвени с газ в края на декември, 1941 г. В началото на януари, 1942 г. ромите от Германия и Полша, затворени във Варшавското гето, са депортирани в лагера “Треблинка” през лятото на 1942 г. и впоследствие умъртвени.
Със заповед на Химлер от 16 декември, 1942 г. всички “цигани и полу-цигани” трябва да бъдат депортирани в Аушвиц-Биркенау. Смята се, че около 23 000 роми са били изпратени там. Първата група от Германия пристига през февруари, 1943 г. Преобладаващата част от ромите са депортирани от Германия и анексираните територии Бохемия и Моравия. Малка част са депортирани от Полша, Унгария, Югославия, Франция, Белгия, Холандия и Норвегия. Трябва да се отбележи, че, въпреки обезправяването, затварянето им в гета и изпращането им в лагери, ромите не са били подложени на такъв систематизиран и целенасочен геноцид, на какъвто са били подложени евреите. Ромите, обитаващи държавите извън териториите на Райха, са били преследвани (и убивани) главно от местните власти, а не по настояване от страна на Германия.
В Аушвиц ромите са били настанени в отделна част – “лагер за циганските семейства”, секция ВІІе от Биркенау. В лагерите ромите са носели нашивки под формата на черен триъгълник, което означава “асоциални” или зелени – “професионални престъпници”, а понякога и буквата “Z” (от немското означение за “циганин”).
Поради липса на достатъчно данни за пред-военното ромско население в Европа не може да бъде изчислено какъв е точният брой на загиналите в гета, трудови и концентрационни лагери и на убитите в лагерите на смъртта. Изследователите са на мнение, че цифрата е между 220 000 и 500 000 души.
