Когато говорим за трагедията на Холокоста, ние също говорим и за тези, които помогнаха и спасиха живота на евреите. Ние говорим за всички тези хора, които запазиха живота, понякога рискувайки своя. И трябва да си дадем сметка, че всеки един от тези хора, които се застъпват за евреите, е бил герой. Но знаете ли кое е най-интересното, когато ние с Вас днес четем за тези хора? Когато след войната евреите отиват при тях, за да им благодарят и им казват: “Благодарим Ви! Кажете ни какво ви даде силата и куража да се съпротивите и да ни спасите? Какво ви направи да станете герои?” И всички те без изключение отговарят: “Какви герои? Ние не сме били герои. Ние направихме това, което беше най-нормално и редно да бъде направено.” Те просто са останали едни нормални хора, но в онези ненормални времена да си нормален е било равно да станеш герой. И това ми напомня за един, чието име е Никълъс Уинтън. Сър Никълъс Уинтън ще остане в историята на човечеството като човекът, спасил 669 деца от Холокоста. Истината за извършения от него подвиг е открита случайно, когато съпругата му попада на една негова стара тетрадка на тавана.
Всичко това започва през 1938 година, когато точно преди Рождество Никълъс вместо да отиде на почивка в Швейцария се озовава в Прага, за да помогне на свой приятел, който е сътрудник на Британския комитет за бежанците от Чехословакия. По това време действа Мюнхенското споразумение, според което Судетската област преминава в пределите на Германия. Чехословакия е засипана от потоци от бежанци, главно евреи, напускащи Судетската област. Ориентирайки се много бързо в обстановката и предчувствайки етническото прочистване и давайки си сметка, че тези хора няма да имат много време, Никълъс Уинтън отваря свой офис директно в хотела си и пристъпва към извеждането на колкото се може повече еврейски деца вън от Чехословакия. За целта той трябва да им намери приемни семейства в Англия и трябва да заплати гаранция, която включва цената на тяхното връщане обратно до Чехословакия, ако не бъдат приети. Тези пари Никълъс Уинтън, който тогава е работел като борсов агент, изважда от своя джоб. Той успява да качи деца на няколко влака и така спасява от сигурна смърт 669 деца. И така минават петдесет години без никой да знае за това негово дело. Нека да видим неговата история.
Когато всички разбират за това, което е направил и отиват, за да разговарят с него, единственото, за което Никълъс Уинтън говори е, че не е успял да спаси повече деца и се разплаква, когато разказва, че на гарата е имало влак, натоварен с 250 деца, който в последния момент е бил спрян и не му е било позволено да напусне Чехословакия.
